Общо показвания

петък, 28 август 2020 г.

Президентското Covid спотайване.

Не, няма шега, еврокомисар, куп министри и високопоставени чиновници в Ирландия си подадоха оставките, заради неспазване на противоепидемиологичните мерки срещу пандемията по време на публична изява. А в Берлин забраниха протестите, заради развилнели се антиваксъри и противници действията на правителството в борбата с коронавируса. Навсякъде в Европа се отнасят с подобаваща отговорност към здравето на своите граждани, въпреки огромните икономически загуби.

У нас става точно обратното, макар данните да са по-лоши от повечето европейски страни. Някой да е видял папагалстващия български президент да носи маска!? Или да прояви загриженост към тези, които са на първа линия и близките на загиналите. Нищо подобно няма нито да чуете, нито да срещнете от него. Поради простата причина, че той може само да руши, а не да предпазва и грижи за единството на нацията, както го задължава конституцията. Никога няма да чуете от отдавна абдикиралия от поста си държавен глава извинение за подстрекаваните от него бунтове, както направиха ирландските политици заради проявената безотговорност към сънародниците си.

Но защо ли се учудваме, като и управляващите, вместо да действат, предпочитат да се ослушват. Спомняте ли си онзи лаф, с който шефа обяснява на служителите си как да действат: “Не искам никакви недомлъвки. Нека всеки казва, каквото мисли, даже да му коства работата...” Има общо между недомлъвките на ангажираните с противопоставянето на короновирусната пандемия и лупингите на правителството да спре протестиращите да им иска оставката. Всички чакат “отгоре” да им се нареди. 

Но, говоренето на празни приказки и нищонеправенето, е емблематична и плашеща повечето българи характеристика на размахващия юмрук президент и опитващите се да се спасят от кризисната ситуация. От една страна потърпевшите са изложени на риск от безхаберното поведение на младите хора и онези, които смятат вируса за нечий блъф,  от друга е вживелият се в ролята си на превратаджия президент, от трета – ослушващите се управляващи и не на последно място е необнадеждаващата перспектива подсъдните олигарси, за които промяната е “стани за да седна”, вместо присъди, да получат реванш. 

Ако всички те си мислят, че ще ни поставят в ролята на давещи се сами да се спасяваме, както призовава героят в прочутия роман на Илф и Петров, много се лъжат. Поради простата причина, че те са давещите се и тяхното време изтича. И скоро ще си изберем други политици, които няма да папагалстват и ще бъдат подобаващо отговорни за висотата на постовете, които заемат.