Общо показвания

четвъртък, 20 август 2020 г.

Скрита мина дебне управляващите

Вместо да разчистят кръстовищата и принудят протестиращите да спазват закона, след безчинството с майка и двете и деца, управляващите предпочетоха само да помпат мускули.

Областният управител на София нарече вандалите изроди и ги призова да си “вземат ковчезите, чувалите и простотията” и да блокират “междугалактическата магистрала”. Столичният кмет поиска да си заявят протестите и им обясни, че не пречат на олигарсите и политиците, а на обикновените граждани. Бивш шеф на Народното събрание им се подигра като ги попита дали Левски и Ботев са искали охрана и съдействие от властите. А зам.-шефът на СДВР обясни бездействието си с това, че трябвало да използат прекомерна сила за развалянето на лагера на Орлов мост, която не отговаряла на извършеното деяние.

Излиза, че всички те си каканижат празни приказки, но всъщност се крият като щрауси от отговорност. А защо да не допуснем и нещо по-лошо - че гледат сеир, защото протестиращите наистина ни най-малко не им пречат. Тормозят обаче мнозинството българи.

Кой има полза от това затваряне на очите и чакане на крушата сама да падне от дървото? Май и едните, и другите тайно се молят крушата като падне, да не вземе да избухне и се случи, това, от което всички се страхуват – да се пролее кръв.

Не, крушата няма да падне така, както им се иска на едните и на другите! Ще кажем направо – нека властта не чака решение свише, а да започне да изпълнява задължениета си. Да изисква от протестиращите да спазват законовата процедура – да им дава разрешения, начертава маршрути и време на изявите - и, разбира се, да им осигури полагащата се охрана. Но да спре безчиствата и приземи тези, които си мислят, че са над закона.


Факт е, че хепънингите на “умните и красивите” стават все по-скучни и беззъби. Но това, не бива да успокоява управляващите. Всъщност, те не забелязват изчерпващото се търпение на хилядите, които денонощно са принудени да губят част от живота си в задръстванията. И нищо чудно техният гняв да избухне, толкова внезапно и силно, че да помете и едните, и другите.