Уж все някой, като в романа на Илф и Петров, извиква: “Помощ, бият Паниковски!”, но не става така, както им се иска.Протестното представление със всеки изминал ден се превръща в зле скалъпен фарс. Самоназначили се за лидери гръмко обявяват, че блокират международна магистрала, за да бъдат бити, задържани и после да потърсят правата си според международното право. Но нищо подобно не се случва. Високопарните призиви за саможертви в името на свободата остават без последователи. Единственият, обявил гладна стачка, се оказа след преглед напълно здрав. И здравно неосигурен.
Е, такива ли са лицата на протеста – да се борят за правова държава, но да нямат задължения към нея!?
Очевидно е, че управляващите нямат намерение да сдадат властта. Само блъфират, че са готови, но имало нещо за довършване, което само те можели да свършат. И ще тупат топката до изборите. Не случайно полицията проявява учудваща търпимост. Редките схватки са между привърженици и противници на протеста. Не полицията, а бурята е тази, която разпердушини палатковите им лагери в столицата. А каква паника настана, и какви вопли за помощ...Но кой да им обясни на анимационните протестиращи, че филмите са едно, а действителността е друга.
Ще им кажем направо – протестите не са за позьори! Време е подсъдните сценаристи да спрат да се облизват като гладни кокошки от народната мъдрост и да чакат крушата сама да падне. Ясно е, че “кучетата ще лаят, а керванът ще си върви”. Всички виждат, че от протестите единствената полза е по-чистият въздух на “Орлов мост” за живущите наблизо.
Затова накрая ще попитаме – това не е ли знак, че е време шоуто да приключи!? Нека не ни го натрапват като поредната пандемия. Този филм ни е омръзнало да го гледаме. Ако управляващите вече са техния спаринг партньор, ние не искаме да сме тяхната обща боксова круша.
