До това не биваше да се стигне – граждани, на които им е писнало от всекидневните задръствания, да започнат да разчистват блокадите. За късмет по време на акцията пред Софийския университет се стигна само до словесни сблъсъци, нямаше насилие!
Подчертаваме – нямаше сбиване! Но трябва ли да се се стигне до схватки, за да се намеси полицията. Тя отдавна трябваше да действа според закона и осигури свободното придвижване на гражданите. Но не само, че не го направи, но и вдигна охраната. Един от мотивите бе, че трябвало да употреби прекомерна сила, което не отговаряло на състава на деянието.
Питаме – как неколцина граждани го направиха, без да употребяват “прекомерна” сила!? А протестиращите, макар и неохото, си събраха палатките и си отидоха.
Последвалият “плач” и твърдения за извършени “насилия” и “своеволия” няма да коментираме. А това, че си изградиха палатките отново, означава, че си търсят боя. Сега е моментът обаче органите на реда да си свършат работата и върнат нормалния трафик в центъра на града.
Междувременно е добре столичният кмет и шефове на полицията да разговарят и убедят самоназначилите се за лидери на протеста, че законите са за всички и нека провеждат митингите по установен предварително ред, както е в цивилизованите държави.
Изводът, че страната ни опасно се връща повече от век назад, когато са вилнели героите на Алеко Константинов, е неприемлив! Тази нравствена деградация трябва да бъде спряна!