Може и да е все още рано, може още да не сме се достатъчно ядосали, но нека попитаме: колко още ще трябва да търпим да ни се отнема правото на свободно придвижване!? Ясни са исканията на протестиращите, категоричен е и отказът те да бъдат изпълнени. Всички виждат, че играта на котка и мишка между управляващи и протестиращи не е от полза на мнозинството граждани. От вчера започна денонощното блокиране на “Ларгото” и “Орлов мост”. И това било само началото. Добре поне, че линейки се пропускат.
Очевидно е, че правоохранителните органи и институциите пазят протестиращите. Въпреки, че запушването на кръстовища е незаконно, както митингите и шествията, за които не са искани разрешения по надлежния ред. Всички видяха какво се случи гражданина, който уж бил прегазил протестиращ пред Софийския университет. Четири часа полицаи го пазеха от готовите да го линчуват “борци за справедливост”, през цялото време невинният шофьор беше принуден да търпи изстъпленията, докато най-накрая самоуправците благоволиха да го освободят.
Трябва ли да припомняме как самоназначилият се за протестен лидер, адв. Хаджигенов пишеше жалби за нарушени права до съда и петиции срещу глобите в парка и задължителното носене на маски в разгара на пандемията, а днес не му пука за брутално прегазените права на същите граждани. А това, че е обзет от собствената си значимост, че го правел за “светлото бъдеще” и дори бил готов да умре за свободата, не е наш проблем. Може би е забравил, но един, при първите протести през зимата на 2013 г., се самозапали и днес малцина си спомнят за него. Не, не искаме такава саможертва, а и не му вярваме. Но си искаме нашата свобода.
Всъщност, станалият жертва на “граждански арест” шофьор, показа какво трябва да се направи срещу това разрастващо се безобразие. Той подаде желба в полицията срещу незаконното му задържане. Това трябва да направят всички, които смятат, че “протестиращите” им пречат. Дано, когато завалят повече дела срещу това нагло самоуправство, управляващите се сепнат и разберат, че истинските протестиращи вече са други – тези, които искат да се спазва реда и демократичните процедури.
