Поредната смърт на медик, поразен от вируса на работното си място е горчив шамар към нагло неглижиращите от месеци пандемията очевидно набедени вирусолози. Червен сигнал е и към управляващите, да не оправдават разхлабването на мерките с бизнеса и с половин уста да апелират към самосъзнанието на гражданите.
От една страна е 42-годишният д-р Юлиян Стамов, който без да се колебае направил сърдечен масаж и изкуствено дишане на заразен пациент в тежко състояние, а от друга е доцент Мангъров, който си призна, че не е познал, че вирусът ще изчезне през юни, но нямало да си скъса дипломата, защото той можело все пак да изчезне през юли или август...
И баба Ванга би му се ядосала.
Ясно е и защо на генерал Венцеслав Мутафчийски му е писнало да е генерал и иска да е само професор. Но нека тези, от които зависи, да не пристъпват на пръсти, заради предизборни сметки и да сложат край на това безхаберие. Ще ги попитаме още, какво направихте, след като здравният и спортният министри бяха на стадиона и видяха, че дистанцията между феновете с призиви не може да се осъществи. Вижда се също, че и самата система за контрол от РЗИ-тата е хаотичнна. Трябва ли да чакаме другите страни да ни затворят границите си, за да се вземат необходимите мерки.
И вместо да обясняват как леглата в инфекциозните болници свършват, по-добре да се заемат отново с реорганизацията и нови мерки. Точно бързите действия бяха тези, които помогнаха на мнозина българи, а и на здравната система да не се взриви в началота на пандемията. Така че нека тази геройска смърт да е границата на търпението, която трябва да бъде прекрачена и с подобаваща решителност да се поведе отново битката с този невидим и безмилостен засега противник.
