Като се преобърне колата, пътища много. Още повече ще са набедените за виновни. От самото начало беше ясно, че управление с псевдопатриоти ще носи само беди.
Ще кажем направо - няма разлика между действията на лумпените, хвърлящи самоделни бомби, опитващи се да нахлуят в парламента или да пият кафе, непоканени в чужди собствености и натвореното от онзи управляващ политик, който буташе насилствено жена на границата, “диагностицираше” като “уж болни” деца инвалиди и определяше като “майтапчийски” поругателни снимки на негов съпартиец, правени в лагера “Бухенвалд”, лобно място на хиляди евреи.
След първите скандални гафове, на управляващите беше предложено да се търси формула за експертно управление. Вместо общи перспективни решения, започна запушване на пробойните с угаждане на отделни недоволни прослойки и участие в псевдопатриотични игри. Междувременно винаги получаваха подкрепа, и по време на европредседателството, и за необратимото обвързване с НАТО чрез покупката на модернизираните самолети F-16. Безкористна подкрепа получиха и заради пандемията.
Но в момента, в който избухна ловко манипулираното от подсъдните олигарси недоволство, забравиха за даренията и оставиха машите да се опитат да влязат в чужди собствености. Прав е господин премиерът, вирусът е тук и ще се наложи още дълго да живеем с него, а мнозина, включително от протестиращите, може да се наложи да бъдат спасявани. С помощта на дарените уреди и медикаменти. Парадоксално, нали!?
Затова отново ще кажем, номерът “на чужд гръб сто тояги са малко, вече не върви”. Каквито и решения да вземе Европейския съвет за помощта, която страната ни трябва да получи за щетите от пандемията, отсега е ясно, че това не може да е оправдание да бъде продължено едно срутващо се управление. Всеки трябва да понесе отговорността си и вместо да се опитва да я прехвърля на други, да пристъпи към демократичните изборни процедури. Връзките за връзване на гащите свършиха, има нужда от нови гащи.
