Каква жалка гледка - генералът-президент Румен Радев се превърна в папагал, повтарящ безконечно мантрите на търсещи реванш подсъдни олигарси. А с това безсрамно се подигра с достойнството на славните български генерали, прославили родината ни в не една битка. Ако имаше чест, тутакси щеше да изтича в парламента, да си хвърли оставката и тогава да се яви на площада. Но вместо това, като евтин хитрец от Магурата, изпълзява от кабинета си, размахва юмрук в противоречие със задължението си да е обединител на нацията, изкрясва си репертоара, после се скрива в колата и отпрашва към клетката си в Бояна.
Очевидно е, че с призива за президентска република, тези, които го поставиха в тази клетка, искат безконтролна власт. Анархокомунистическата им левичарска пушилка цели разрушаване на парламентарната република. Не, това не е желание за промяна, не е и неуважение към институциите, а подбудителство към разрушаване на демокрацията.
Ща кажем направо – залпът на “Аврора” остана в историята, но диктатурите, които роди и които погубиха милиони, преди да се сгромолясат, както стана и у нас, май още отекват в нечии болни глави.
Няма как, обаче този дошъл от нищото Радев, да разбере, че може да е само бездарен имитатор на някогашните сатрапи. И че той е този, който трябва да подаде оставка, вместо всекидневно да поругава пагона, като безропотно се връща в клетката, в която са го поставили кукловодите на прехода. Всъщност, там и ще си остане, презрян от историята.
