Номерът с дежурните заподозрени да се отклонява вниманието от всеки кризисен проблем е любим похват на синьо-червената мъгла от зората на демокрацията. А криза има и тя е заплахата за здравето и икономиката от пандемията “Ковит-19”. И вместо да се търси общ консенсус за трудните решения, не се учудваме,че натирените от избирателите деца на пребоядисалата се червена номенклатура бяха хванати да изпълнят тази поръчка.
Едни и същи са тези, които попречиха на ДПС да бъде част от СДС, повлияха на Филип Димитров необмислено да иска вот на доверие, криха се по време на атаката срещу парламента през 1997, излъгаха, че ще има общо управление след последвалите избори, не искаха да поемат отговорност за прелитането на руски самолети по време на Косовската криза, после извършиха бандитска приватизация в ущърб на националните интереси, дълги години криха своите, а рекетираха и изваждаха, както им е угодно, досиета на ДС.
Трябва ли да коментираме подигравката на този нелеп имитатор на козлодуйския подвиг, или пък да му подсказваме, че ако е търсел справедливост, е трябвало да акостира пред вилите на подсъдните си кукловоди, не само у нас, но и в съседна Гърция. Не, че няма други, които биха го направили. Не за друго, а защото бумерангът винаги се връща.
Очевидно е също, че тази дъвка НСО е много удобна. Разкрития за безобразия, вършени от служители на службата валят пропорционалното на конфликта между президент и премиер. И всички си затварят очите пред внесеното преди месеци предложение от движението за промяна в закона охраната на народни представители, членове на семействата на лицата, както и други лица, свързани с националната сигурност, да заплащат охраната си по тарифа утвърдена от министъра на финансите, по предложение на началника на Националната служба за охрана.
Е, след като има разумни решения, но никой не иска да ги чуе, а искат службата за себе си, то редно е да се запитаме не трябва ли да се сложи край на тази миришеща на нафталин от времето ва Соца организация. Националната ни сигурност има нужда от нови решения, такива каквито има в ЕС и НАТО. Но това няма да стане с дърпане на килимчето, нито с тояги по чужд гръб. Защото, ще повторим – бумерангът винаги се връща!
