Неинстуционалният начин за връщането във властта на подсъдните олигарси получи ясен отговор в събота в парка “Росенец”. На техните маши, начело с нелепия имитатор на Козлодуйския подвиг, им светна точно на брега, че само с бутане на полицаи и с мекушавостта на управляващите, няма как да еспроприират чужда собственост.
В техните левичарски глави, по наследство може да отеква залпът на Аврора, може и да сънуват бъдещо конституционно мнозинство, но революционността им бързо се изпарява, когато видят, че боят няма да е на чужд гръб. И предпочетоха фалшиво да пригласят на химна, когато видяха, че насреща им стоят тези, които няма да допуснат отново да бъдат изгонени от родината им, както се случи по време на Възродителния процес.
Прокудени не от кой да е, а от роднините на този псевдореволюционер. Но както е казал народът, крушата не пада по-далеч от дървото.
За какъв срам говори Христо Иванов!? Той е този, който трябва да се срамува от онова което са вършили неговите предци по време на комунистическия режим. И това, че си подви опашката и се върна да “превзема” столицата, трябва да му е достатъчен урок, че е преминал червената граница. И че хаосът, който цели, обслужва единствено интересите на някогашния Голям брат, стратегически приютил неговите близки.
Не, номерът не мина. И всеки друг такъв опит, ще срещне подобаващ отпор. Това трябва да проумее и опитващият се да яхне протеста господин президент. Неговата кауза по конституция е да обединява нацията. Ако продължи да размахва юмрук и да не изпълнява задълженията си, ще получи същия подобаващ отговор.
Случващото се е нескопосан балкански римейк на лявофашисткия екстремизъм, ширещ се по време на пандемията в демократичния свят. Твърденията, че гражданите могат да арестуват главния прокурор, са призив към недопустим хаос. По тази логика те могат да поискат разпускането на цялата съдебна система - да няма прокурори, съдии, адвокати. И всеки да се оправя както може. Ако искат да видят у нас това, което направи онова американско семейство, застанало пред дома си с оръжия, за да го пази от левите екстремисти, това няма да бъде допуснато.
Надяваме се, че в парка “Росенец” новоизлюпените анархокомунисти са разбрали, че това не е пътят. От зората на демокрацията неведнъж е имало ескалации на политическото напрежение, стигащо до заплаха за мира. Но е имало и политически гарант да не се случи. И този път така ще стане.
