Свикнахме да чакаме нареждане отгоре, за да се реши бързо очевидно недомислие. Но е недопустимо да има напрежение между лекари и пациенти. В клиниките болните отиват за да се лекуват, а лекарите са там, за да изпълнят дълга си.
В основния закон е записано, че гражданите на страната ни имат право на достъп и на безплатна медицинска помощ. Записано е още, че тя се финансира от държавния бюджет. Затова е похвално, че правителството реши един безсмислен, но продължил достатъчно време проблем с плащането на тестовете за коронавирус при постъпване в болница. А скандалите в битката с невидимия и опасен вирус са най-малкото, от което имат нужда и пациентите и лекарите.
Ще кажем направо – нито клиниките, нито пациентите трябваше да бъдат ощетявани по този нелеп начин. Здравната каса има резерв за екстремни ситуации. Министерството на здравеопазването има перо от 104 млн. лв. за контрол и превенция на общественото здраве. От тях 74 милиона са предвидени за надзор и превенция на заразните болести. Пари може да се вземат и директно от държавния бюджет. Тези пари са предостатъчни до края на годината.
Има и още нещо - то е, как нуждаещите се от лечение ще бъдат мотивирани да тръгнат към болничните заведения. Сега там продължават да отиват само тези, които имат нужда от спешна помощ или са хронични. От една страна най-добрите ни болници първи откликнаха в битката с вируса, но от друга, това стана за сметка на финансови загуби, заради рестрикциите и последвалия страх за лечение. Някои от заплахите за лекарски стачки бяха и заради това.
Очевидно има нужда от държавна намеса. И ако може този път да не се чакат решение свише. Нека и да не се шуми толкова за ваучерите за почивка на медиците ни от първа линия, като за някакво благодеяние. Те могат да са само бонус. Лекарите имат повече нужда от пациенти, а пациентите от сигурност. Затова и въпросът “кой плаща” не бива да е дъвка за съмнителни интереси.
