Има отговор на езика на омразата. Дадоха го тези, които инициираха и възстановиха войнишкия паметник пред НДК, вандалски унищожен. Същият отговор е възстановяването със средства на кинотворци на поругания и унищожен паметник на единствения български войник, загинал при неизяснени и досега обстоятелства по време на потушаването на Пражката пролет през 1968 г.
Разбира се, има и политически средства, с които може да се пресекат подобни изяви, както и да се озаптят овреме провокиращите и спекулиращите най-вече със страховете на хората. Добре е, че управляващите също започнаха да разбират, че е недопустимо в страна, която се готви да оглави европейското председателство, да се отправят унизяващи човешкото достойнство обиди, граничещи с расизъм и напомнящи за мрачните времена на авторитаризма.
Доверието трудно се печели, но може лесно да се изгуби. По-съществено е, че без да се бият в гърдите, тези, които истински са загрижени за опазването на националната памет, показват, че тя няма нищо общо с псевдопатриотарството, чиято цел е да противопостави едни българи на други, за да може разследвани и подсъдни кукловоди да се измъкнат от справедливото възмездие. Този номер вече не минава. И днес има будители, които знаят как да обединяват, а не да разединяват.
