На управляващите най-после им светна къде е заровено кучето. И че пътят не е в “спестяването” на пари от нови лекарства, а в пресичането на реекспорта на жизненоважни медикаменти, от които всъщност има недостиг.
Отдавна са известни много начини за източване на Здравната каса. Но чрез износа на веднъж вече внесените животоподдържащи медикаменти не се извършва просто търговско престъпление. То е и морално - защото е сравнимо с опит за убийство на хиляди нуждаещи се.
И това не е всичко. Парадоксално е, че за да спасят живота си, пациентите се превръщат в трафиканти на лекарства. И вместо престъпниците, те са заплашени от закона. Освен това не е здравословно да се използва очевидната законодателна грешка за популистки цели. На силни думи имат право само потърпевшите.
Време е да се поправи тази недомислица в законодателството. Бюджетът на Касата трябва да бъде допълнен, а престъпните схеми да бъдат пресечени. Случилото се е обеца на ухото не само за управляващите. Грижата за болните е всъщност грижа за здравите. Вижда се, че има нужда от много по строги санкции за тази търговия. Това, което се извършва, не е само документална измама, подлежаща на глоби. Нравственото престъпление, обричащо болни, трябва да получи съответното измерение по Наказателния кодекс.
