Общо показвания

събота, 24 юни 2017 г.

Скелетите обратно в гардероба

Опитът да се поднови дебата около два паметника руини – на “1300 г. България” и на “Бузлуджа”, не е нищо повече от политическа пушилка, с носталгичен привкус към отишлото си комунистическо минало.  Евтино лицемерие е твърдението, че нарочно се появили и други кандидати за “чинията”, след като от 2011 г., когато им е предложен монументът, никой от червените милионери от кумова срама не е извадил малко над 100 000 лв за да го плати.
Що се отнася до този пред НДК, с настъпването на лятото, всеки ден може да започне разрушаването му, както са решили от Столичната община. Още повече, че на два пъти висшите съдии са се произнесли отрицателно по жалбите за неговото запазване. 

Истината е, че на тази излишно дълго продължила агония трябва да се сложи край и заради предстоящото Европейско председателство на страната ни. 
Но за да няма нови страсти, не би следвало на това място да се възстанови брутално разрушения по времето на соца войнишки мемориал на загиналите от Първи и Шести пехотни полкове. Колкото по-малко реваншизъм, толкова по-добре за избрания от страната ни мирен преход. 

Разбира се,  както ценните скулптури, така и мемориалът на убитите военни, имат своето място – в двора на Националния исторически музей и в парка на Военна академия. Моментът е подходящ за едновременното преместване  на скулпурите и възстановяването на военния паметник.

Вижда се, че и енергията за протести, не е същата като преди години. Затова е по-добре да не се чака повече и бързо да се приключи със срамните предизвикателства на тоталитарното ни минало. Но да се направи така, че да няма поводи за ново идолопоклоничество, а само за почит към историческата памет.