Ако някой се съмняваше, че половин век след Тато, провалилият се политик Христо Иванов ще извади от нафталина неговата компютърна революция, ще я "дигитализира" и ще я хвърли като поредна димка с лъжи, сега трябва да е убеден защо кръвта вода не става. Посткомунизмът се сдоби с поредното отроче, което също като във вица от времето на Соца се опитва да изнесе компютри, но се оказва, че не са компютри а компоти и не били изнесени, а върнати.
Няма да коментираме, че по известният като Пинокио лидер на сполучливо прекръстената в Мрежата маргинална партийка “ДАЙ, България”, “открива” топлата вода, като ни пробутва “технологичната революция”. Само ще припомним, че страната ни отдавна е привлекателна за инвестициите в тази област, а нейните специалисти работят в световни техпаркове за най-големите компании. Няма да обясняваме и защо ръждясалата мантра как държавата пречи на частния бизнес, се приема единствено от групичката около него, отчаяно бореща да докопа оредяващите грандове.
Няма нов и стар ред, както се опитва да ни внуши псевдореволюционерът с Коминтерновски плам. От тази евтина лъжа, само носът му става по-дълъг. Желязната завеса отдавна падна. Свободният свят вече не е привилегия за “децата на другарите”, нито за “жълтопаветниците”. А това, че “иновационният взрив” за Иванов е нещо като залпът на “Аврора” си е негова болка. Едва ли тези, чиито рамене използва за трамплин към властта, ще откликнат на вехтите му левичарски призиви. Всички виждат подсъдните олигарси, които дърпат конците му и отново искат да докопат благините, за които днес отговарят пред Темида.
