Колкото и подмолно да действат, тези, които целят дестабилизирането на съдебната система, не могат дълго време да се крият. Причината е не само че искат да бъдат оценени от техните кукловоди, но и самите те да получат своето в създалата се суматоха. Затова няма нищо случайно, че председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов се включи в атаката срещу Даниела Дончева, административен шеф на Апелативния съд в София. Няма да коментираме, защо изчака да се вдигне медиен шум около “корупционния мирис”, публично обявен от друг съдия, а защо го направи след като самата Дончева сезира главния прокурор, Инспектората към Висшия съдебен съвет и самите кадровици, с искане за проверка на твърденията на нейния колега. В допълнение може да попитаме защо не го е направил в идентични ситуации, като тази, в която служители на Софийския градски съд са искали инспекция на вече бившия председател Калоян Топалов.
Отговорът не е труден - Панов не е очаквал толкова бърза реакция. И сега се опитва да навакса, за да вкара поредната политическа интрига в независимата съдебна система. Още при избора на Дончева той пробва този сценарии с политически въпрос, но тя не прекрачи границата. Сега Дончева пак показа, че ще играе според правилата.
Всъщност, поведението на Панов не е изненада. Винаги мишкуването му е било последвано от напъни да участва в политиката. Този двоен стандарт - уж да си независим съдия, но в действителност да обслужваш политическите интереси на разследвани и подсъдими олигарси, е същината на всички негови действия. Затова той не само няма право да кадрува в съдебната власт, но и да участва в нея. Двуличието рано или късно бива наказвано.
