Очевидно безотговорността по пътищата на страната ни е безгранична. Няма как да си обясним защо само в рамките на няколко часа ще се получат 15-20 сигнала за фалшиви закъсвания и задръствания с коли. По същото време два тира запушиха за часове ключовите магистрали “Хемус” и “Тракия”. На единия шофьорът заспал, на другия-гумите били изтъркани като галоши. Малоумни изпреварвания взеха десетина човешки жертви преди седмица на прав участък край село Микре. Трагедиите в семействата и близките на загиналите са неоценими, а загубите от материалния ресурс, хвърлян за спасяването на хората, плащат всички данъкоплатци.
Така че колкото и драстични мерки да се приемат, без да се промени “чипа”, както казваше царят, няма да има промяна и жертвите ще нарастват всяка година. Разбира се, това не означава, че тези, които си мислят, че могат да си позволят всичко и да избегнат наказанието, трябва да се оставят да правят каквото си наумят. Напротив, законът трябва да се прилага в цялата строгост, като се запушат всички възможни вратички за измъкване. Това обаче няма как да стане, ако едните ги хващат, други ги обвиняват, а трети ги пускат. Ако съдебната система има нужда от реформа, това трябва да се реформира.
След всяка пътна трагедия, както и след всеки първи сняг, винаги има обвинения. Обикновено те са взаимни. От това полза има само, ако се вземат разумни решения и се ограничат възможностите за безумства. За това не бива да се жалят средства. Шофьорите убийци и рецидивисти, не бива да бъдат допускани отново зад волана. Тези, които се шегуват по телефона, трябва да знаят, че ще бъдат заловени и ще получат подобаващо наказание. Същото трябва да очакват и онези държавни чиновници, които са допуснали възможността за пътни произшествия.
Всъщност от години се повтаря едно и също. Това, което се вижда ясно, е че добрата инфраструктура е само условие, но не е най-важното за избягването на инциденти по пътищата. И че битът и душевността също са грижа на всички. И там се отглежда отговорността. Тя няма как да се появи от само себе си.
