Дневният ред на диверсификацията

Кризата в Украйна не завари този път българското правителство неподготвено. И макар че все още реално няма тръба, по която да потекат алтернативни количества газ, ако Русия врътне кранчето на украинците, то чест прави на управляващите, че месеци преди да започнат броженията в Киев, направиха пробив и договориха с комшиите с меморандум реален план график за строителството на интерконекторната връзка с Турция. Този тръбопровод стана актуален след драматичното временно спиране на газа от "Газпром" през 2009 г. и бе предмет на безплодни усилия на предишните управляващи, довели до комични ситуации като тази през 2012 г., когато цялото правителство отиде на съвместно заседание с турското с готов договор за тръбата, а турският премиер с усмивка заяви, че не само той, но и министрите му не знаят нищо за това. За разлика от правителството на ГЕРБ новото мнозинство е в процес на усилена подготовка на съвместно заседание с турския кабинет в нашата страна тази есен, където ще бъдат прецизирани подробностите по строителството, а експертите вече работят по проектодокументацията. Връзката може да се изгради за две години. Ако тя се пусне, има подписан от това правителство договор с Азербайджан за доставки на 1 млрд. куб метра от „Шах Дениз 2", които тутакси могат да бъдат изпълнени.

Миналата седмица на кръгла маса за развитието на газовия пазар енергийният министър Драгомир Стойнев съобщи какви са последните данни по диверсификацията. Той откровено заяви, че след пропадането на проекта "Набуко" ние нямаме друг проект освен "Южен поток", който да ни гарантира доставки на газ директно и в такъв размер, че страната ни да е спокойна за стабилността на потреблението

В момента зависимостта от руски газ у нас е 95%. 

Заради евентуалните санкции и възможностите за ответни такива е необходимо изграждането на междусистемните връзки в спешен порядък. Любопитно е да се отбележи парадоксът, че имаме споразумение да подпомагаме Украйна с газ, ако закъса, докато в същото време нито една от водещите европейски страни не е декларирала, че има достатъчно газ и може да започне незабавни доставки.

Освен турската връзка реално се работи по връзката с Румъния, но поради срутване по трасето и необходимостта от изграждане на компресорни станции има забавяне. Със Сърбия връзката се бави заради смяната на правителствата. С Гърция забавянето е по вина на всички акционери в проектната компания. По темата през седмицата се изказа и премиерът Пламен Орешарски в интервю за азербайджанско-британското списание "Каспиан енерджи". Там той посочва важността на изграждането на тръбопровода ТАП от Каспийско море през Турция и Гърция за Европа.Тук е уместно да се посочи, че за нас е актуално извоюването LNG терминал (за втечнен газ ) на Егейско море, който да снабдява Балканите. Такъв е възможно да се изгради и на нашето Черноморие, но Турция забранява подобен вид кораби да минават през Босфора. На кръглата маса министър Стойнев припомни, че за такъв газ е говорено при посещението в Катар. И изграждането да стане на Егейско море с възможност този терминал да стане регионален и да доставя не само за България и Гърция, но и за другите страни на Балканите по междусистемната ни връзка. Терминалът е необходим и защото Трансадриатическият газопровод ТАП (ТАР) през Гърция, Албания и Италия няма да е с достатъчен капацитет.

Връзката с Гърция е важна

и заради усилената работа по газопровода Израел-Кипър-Гърция  – дълъг 1400 км през Средиземно море, средна дълбочина 800, максимална – 2000 метра. Ресурсната му база със запаси е от 2,5-3,5 трилиона куб. м, а възможните доставки до 10 милиарда куб. м годишно.

Въпросът за диверсификацията със сигурност ще се обсъжда при днешните срещи на дясната ръка на президента Барак Обама по европейските въпроси - Виктория Нюланд, с премиера Орешарски и с външния министър Кристиан Вигенин. САЩ имат големи възможности в тази сфера след усиления добив там на шистов газ. Към него са се ориентирали и редица европейски страни.

Това, което става ясно по темата от последната седмица, е достатъчно окуражително за страната ни. За разлика от други години, когато за

диверсификацията повече се говореше, но нищо не се правеше

сега заради драмата с анексирането на Крим се вижда, че този процес няма да бъде оставен само на гърба на правителството ни. И новите ни съюзници ще трябва да проявят повече заинтересованост, за да се измъкнем от едноличната енергийна зависимост. За помощта им е добре да настояват и от самото правителство. То, както се вижда, е първото от десетилетия насам, което полага не малко усилия,  за да разшири енергийните ни възможности. А бързото решаване на този въпрос ще е добре за всички, тъй като освен независимост, ще осигури хиляди работни места и значителни приходи за бюджета на страната ни.

Само факти

- Събитията от януари 2009 показаха, че за европейските потребители е изключително важно да намалят влиянието на транзитните страни. За целта ще бъдат изградени няколко перспективни проекта, сред които "Южният газов коридор", включващ няколко алтернативни варианта за доставките на газ за Южна и Централна Европа от находищата, намиращи се в Каспийския басейн.

-  Най-значимият от тях и по тази причина с най-големи перспективи е "Южен поток" с дължина 2446 км. Това е руско-италианско-френско-германски проект за газопровод, който ще мине по дъното на Черно море от района на Анапа до българското пристанище Варна. Оттам две негови отсечки ще минат през Балканския полуостров за Италия и Австрия. За момента техният точен маршрут не е утвърден. Строителството на газопровода започна на 7 декември 2012 и по план трябва да приключи през 2015.

-  Проектната мощност на "Южен поток" - 63 милиарда куб.м газ годишно. Цената е около 16 милиарда евро. Предвижда се изграждането на четири тръбопровода, всеки с мощност от 15,58 милиарда куб.м, или общо 63 милиарда куб.м. Дължината на морската отсечка е 900 км, тя ще минава на дълбочина 2250 метра.

-  Конкурент на "Южен поток" е неосъщественият до ден днешен проект за магистрален газопровод "Набуко". Тръбата, дълга 3300 км, трябваше да доставя газ от Азербайджан и по-късно и от Туркменистан за ЕС – преди всичко за Австрия.

-  За достъпа до газовия пазар на Южна Европа се конкурират Северна Африка и възможно Израел, от една страна, и Русия плюс страните от Централна Азия и Иран, от друга. Запасите на страните претендентки са достатъчни за осъществяването на доставки в течение на много години, по тази причина е логично сравнението да се направи по критериите дължина на газопроводите и сложност на маршрутите.