Хаосът в опозицията се задълбочи, след като през уикенда лидерът на разпадащата се ГЕРБ Бойко Борисов поиска обединение с десни и десноцентристки формации, а от ДСБ се противопоставиха. Партийният шеф Радан Кънев определи темата за евентуална коалиция с Борисов за “натрапена” и раздухвана от недобронамерени медии и коментатори, както и от самите ГЕРБ, БСП и ДПС. Кризата стана още по-сериозна, след като костовистите издигнаха за водач на единната листа на Реформаторския блок сегашния евродепутат Светослав Малинов. От ДСБ дори си позволиха да препоръчат на активистите и симпатизантите на коалицията да се възползват от възможността да гласуват преференциално за Малинов, както позволява приетият наскоро нов Изборен кодекс. Партийното решение със сигурност ще затрудни на 22 март
Досега се смяташе, че Меглена Кунева е безспорният фаворит. Мястото й се определяше от възприетия механизъм на класиране според броя на гласовете, получени на последните парламентарни избори от партиите, съставляващи коалицията. Гражданската формация на бившата еврокомисарка е и най-големият донор на предизборната кампания, което също би трябвало да предопредели водаческото й място. Само ще отбележим, че една от причините Надежда Нейнски и нейното “Синьо единство” да бъде изхвърлено на реформаторите бе съпротивата й срещу този принцип, които не й даваше сигурно евродепутатско място за Брюксел. Още след тази случка прогнозите бяха, че след Нейнски
трън в очите на десния избирател
Не само заради зависимостите с бившия комунистически режим, който тя е обслужвала, но и заради гафовете, които натвори като министър, отговарящ за евроинтеграцията, и след това като еврокомисар, когато се прочу като Мадам Yes. За бившата дясна върхушка, която предпочете да се скрие зад свои подставени лица на лидерски позиции, беше ясно, че Кунева ще ги провали, след като остана лидер на формацията си и не се оттегли. Но те си мислеха, че амбициите й ще спрат дотук. Оказа се, че са грешили. С намерението си да е лидер на реформаторите и водач на листата, тя прекрачи границите на допустимото търпение. И беше очаквано костовистите да покажат кой всъщност командва парада.
Въпрос на време е те да изолират бившата еврокомисарка и да я пратят в политическото небитие. По-съществено е обаче дали това ще им помогне да вкарат поне един евродепутат. Защото сегашните проучвания показват, че те са под бариерата за евровота. Математически сборът на гласовете от предишните избори им даваше възможност за много по-добър резултат.
Но срутването на доверието бе правопропорционално на амбициите на Кунева. А някои нейни откровено левичарски изказвания напоследък направо загробваха десницата. Най-вероятно затова Костов е наредил на своите да я бламират. Няма да коментираме представеното пред десебарската сбирка в събота социологическо изследване на Цветозар Томов (който е част от Гражданския съвет на Реформаторския блок, а е подкрепен от ГЕРБ за член на Централната избирателна комисия), според което дясното обединение може да вземе две места в Европарламента, като има потенциал и за трима депутати. То може да се приеме като помпане на мускули пред активистите.
По-интересно е ГЕРБ мним противник ли е
на реформаторите, или крайната цел е тъмносините да си върнат лидерството вдясно и ГЕРБ да загуби шанса да се върне във властта. Всеки път, когато Борисов подава ръка на реформаторите, младият лидер на ДСБ я отхвърля. И обратно - когато Кънев започва да намеква за сътрудничество с ГЕРБ, Борисов се противопоставя. В случая нито единият, нито другият имат значение.
Важно е какво Костов ще реши
А той, както е известно, не обича да бърза. Има обаче за какво да си връща на Борисов. Не е забравено как след парламентарните избори през 2009 г. съпредседателят на Синята коалиция Мартин Димитров твърдеше, че те държат “златното ключе” на бъдещото управление, но бяха прецакани от Борисов и им бе отредена поддържащата роля, а по-късно и тази на опозиция заедно с БСП.
От друга страна, създаването на Реформаторския блок изглеждаше като заявка за бъдещо съвместно управление с ГЕРБ. Механичният сбор от партии напомняше на схемата, с която Синята коалиция влезе в парламента. Но по всичко личи, че този път целта е друга, особено след като
В крайна сметка от задълбочаването на хаоса в това политическо пространство печелят единствено сегашните управляващи. Непрекъснатите боричкания вдясно отблъскват избирателите. Актуален остава и въпросът за кукловодите. През последните месеци лъснаха зависимости, които
доказват защо партии ментета могат с лекота да изместват традиционната десница. Видя се също, че балонът ГЕРБ няма шанс не само заради фалиралия икономически кръг и провалилите се напъни на техните тинк танкове да дирижират протестите, но и заради умелото управление на
мнозинството, което знае кои социални среди да подкрепи и спечели като избирателите и остави лузерите да се саморазрушат в безсмислени ежби.