Общо показвания

събота, 8 март 2014 г.

Простотии и снимки за спомен


Ако не бяха няколко бомбастични фрази на експремиера Бойко Борисов, произнесени на конгреса на Европейската народна партия в Дъблин, бихме си помислили, че той е бил там като фен на популярната в момента доскорошна затворничка и бивша премиерка Юлия Тимошенко и на еврокомисаря по правосъдие, основни права и гражданство Вивиан Рединг.
Снимките с двете дами са показателни и за жалост ни напомнят за герои, описани от Алеко. Но и това може да се преглътне, като го отдадем на остатъчния романтизъм, получен от романите на Майн Рид.
Това, разбира се, се е случвало и преди. И дори, ако Борисов не се бе изявил, щяхме вече да си мислим, че неговият президент Росен Плевнелиев по този показател вече се е откъснал от опеката му.
Но да се върнем към дъблинската реч. Ще кажем направо, изречените простотии прозвучаха като отрезвяващ психотест. Думите “ситуацията в България е много подобна на тази в Украйна” и благодарността към ранобудните студенти за борбата им срещу “бившите комунисти” за кратко ни озадачиха. (Всъщност първото, което си помислихме още като го видяхме, сниман с Тимошенко, бе дали не му е дала кураж за бъдещи негови перипетии в раиран костюм.) Но не бе трудно да направим правилния извод, че сравнението с киевските размирици директно води към белите стаи, където всеки може да представя желаното за действително. Що се отнася до “бившите комунисти”, най-после ни светна защо уж ГЕРБ били единствените, които два пъти последователно печелили избори, но първия път бяха изритани предсрочно от властта, а втория път я гледат през крив макарон – самият Борисов също е бивш член на БКП. И призивът му срещу комунистите приемаме като желание да не бъде допуснат никога повече до властта.
Няма да навлизаме в конспиративни теории до каква степен ГЕРБ не е продукт на криминалния преход и дали с червените не си подхвърлят топката през цялото време. Фактът, че и днес има флирт между експремиера и бившия президент Георги Първанов, както навремето подобен случай показва, че е налице дългосрочна дружба с отечественофронтовски привкус. Не се учудваме и на будистките намеци, както не се стресирахме преди години от новината за второто (но не по-малко префърцунено за един никому неизвестен млад историк) име на легендарния войвода Гоце.
По този повод е добре да отбележим, че родните циркаджилъци, демонстрирани в Дъблин, никого не радват – нито управляващите, за които ругаенето срещу страната на чужди подиуми отдавна се приема като заплаха за националната сигурност, нито герберите, които открито роптаят и не искат да са част от емблематичните и за тях простотии.
Поука обаче от наложилата се псевдодесница най-много трябва да си вземат партиите от някогашния Съюз на демократичните сили. Техният провал, и като управляващи, и като опозиция улесни манипулаторите в сервирането на поредния опиум за народа. Който също се провали.
Добрата новина е, че мрачните тайни на този четвърт век посткомунизъм, които се разкриват всекидневно, са достатъчни, за да убедят избирателите да разпознават ментетата бързо. И още преди да се доберат до властта, да ги изхвърлят извън политическия борд.