Сенките на реваншизма

Размириците в Украйна и руската намеса станаха и добър повод да се оценят ефективните действия на наши политици и дипломати. За съжаление, тези, които свършиха работата, са от управляващото мнозинство, а другите, които вдигаха излишна врява, (а сега се правят на ни лук яли, ни лук мирисали), са от опозицията. С други думи – отново нямаше единство по важни за нацията въпроси. Описваната нееднократно в народопсихологията ни формула, че след като на мене не ми е добре, и на другите трябва да им е зле, се е превърнала в символ верую на политиците от партиите, рожби на

кукловодите от фалиралия олигархичен кръг

Проблемът е, че бабаитското поведение, гарнирано с духа на Карл Май, дърпа страната ни към блатото на изхвърлените в периферията на Европа държави. За радост, чуждите политици, с изключение на някои амбициозни брюкселски чиновници, рядко се подвеждат.

За да не бъдем голословни, нека припомним какъв шум се вдигна преди дни заради решението на Върховната рада на Украйна да отмени Закона за езиковата политика. Той даваше статут на регионален език не само на руския, но и на българския език в районите с малцинствено население от над 10 процента. (В някои райони на Бесарабия като Измаил и Болград живеят компактни български общности и българският език бе приет за регионален.) За разлика от

опозицията, която се опита да придаде националистически привкус

на действията на украинските депутати, то реакцията на управляващите у нас бе светкавична и адекватна. Първо бе привикан посланикът на Украйна, а след това, без да губи много време, външният министър Кристиан Вигенин замина за Киев, за да реши проблема. И резултатът е налице. Президентът Александър Турчинов заяви, че няма да подпише този закон. Той лично е информирал нашия министър за намерението си при срещата с него. Като знак за добра воля Вигенин направи един жест, който бе приет много добре. Покани на почивка през лятото в България децата на загиналите по време на сблъсъците на Майдана – и на починали полицаи, и на протестиращи, станали жертва на насилие. Разходите за тази ваканция ще бъдат поети от българската държава.

Освен този проблем размириците в Украйна разкриха и още една заплаха. Тя не е нова и вината за това, че все още

няма пряка газова връзка със съседни на страната ни държави,

 така че да бъде компенсирано спирането на руския газ, се дължи изцяло на бившите управляващи, които забатачиха преговорите за построяването й

Най-вече със съседна Турция. А когато преди два месеца стана ясно, че въпросът ще бъде решен след срещи на нашия регионален министър в съседната страна, ГЕРБ и техният президент Росен Плевнелиев се опитаха да направят всичко възможно, за да провалят тази възможност. Плевнелиев първоначално обиди външния министър Ахмет Давутоглу, като отказа среща с него, а след това въпреки предупрежденията за ексцесии местната управа в Пловдив разреши митинг и стана съучастник по този начин в срамния погром на джамията в центъра на града. Давутоглу, който не отмени посещението си и пристигна в страната, показа, че е е верен на политиката си на нулеви проблеми със съседите и дори заяви, че “българите винаги са били приятели, ще бъдат и в бъдеще”. Основната цел обаче на посещението му да бъде подготвено съвместно заседание на двете правителства у нас, остана някак незабелязана. Разбира се, не се очакваше този факт да бъде оценен от опозицията. На това съвместно заседание (за разлика от онова, в което участваше ГЕРБ през 2012 г. и бе пълен провал най-вече за газовия проект), ще се подпишат важни и за двете страни енергийни спогодби. Ахмет Давутоглу потвърди, че през март ще бъде подписано споразумението за интерконекторната газова връзка между двете балкански съседки. Той открои важните проекти за пренос на енергийни ресурси от Каспийския регион и Средна Азия към Европа като принос към енергийната диверсификация и повишаването на сигурността и на България.

Добре е да се отбележи в тази връзка, че премиерът Пламен Орешарски

съвсем навреме събра Съвета по сигурността към Министерския съвет

и обсъди евентуалното врътване на газовото кранче от Москва. Няма да коментираме, че това трябваше отдавна да направи Плевнелиев. И че бездействието му всъщност е част от сценария за дестабилизиране на страната. Само че демонстрираните от него балкански нрави, не ни изненадват, избирателите също са наясно с реваншистките амбиции на фалиралите олигарси. Затова

недоволството от бездействието на президента

и от режисираните националистическите провокации вече се обръща срещу инициаторите им. И това ще се види на изборите за евродепутати през май. Саботирането на енергийни проекти от страна на опозицията чрез демагогски прояви също няма как да не остане незабелязано. Кризата в Украйна и очертаващият се провал на Евразийския проект на Москва допълнително изнервя лъже-приятелите на НАТО и Евросъюза у нас. Истината е, че очертаващата се нова коалиция между ГЕРБ и АБВ в лицето на Георги Първанов, радетеля на провалилия се Голям шлем, доказва тези зависимости. Гьолът в Белене се оказа един параван за истинските им намерения. Доказаха го с бездействието към диверсифицирането на енергийните доставки. А сегашните им подмолни ходове само изкарват на показ сценаристите на криминалния преход. И разкриват нови подробности на избирателите как са били лъгани, като са гласували не за Георги Първанов, а за Гоце и ДС. И това е най-добрата новина за напатилите се. Те повече не могат да бъдат излъгани с празни приказки.