Общо показвания

вторник, 4 март 2014 г.

Лъжливите мантри

Иронично определеното като “пукнало черешово топче” вето върху Изборния кодекс от президента Росен Плевнелиев ще бъде отхвърлено на насроченото извънредно заседание на парламента днес. Партизанският начин на оповестяването на мотивите – вечерта преди националния празник, и изсмуканите от пръстите аргументи не са от доброжелателност и загриженост към накърнени права на избирателите, а част от сценарий за дестабилизиране на страната и опит за реванш на натикани в ъгъла
фалирали кукловоди. “Недоволството” на държавния глава е от отмяната на правната уредба за електронното гласуване. Според него с въвеждането на машинно гласуване се обръщаме към стари технологии, вместо да гледаме в перспектива напред към бъдещето. Той не е съгласен с преференцията, която била неефективна,


не харесва правилата за назначаване на хората в ЦИК



и смята, че е налице затруднение пред процедурите за свикване на референдум. Държавният глава връща и текст заради техническа грешка в методиката за разпределение на мандатите на парламентарни избори. Управляващите тутакси определиха мотивите за “беззъби и слаби” и точно посочиха целта -  Плевнелиев да пречи за провеждане на евроизборите по новите изборни правила и да се постави в услуга на партията, която го направи президент. Всъщност в действията му няма нищо неочаквано и непредвидимо. Поради еднообразието им те се изтъркват по същия начин, както се случи с протестите. Затова по-интересен е


облакът от натрапчиви заклинания


които се спускат сред обществеността. И тук целта е същата – да се внуши, че се подготвя поредната измама. Тъй като манипулаторите не искат да ги свързват с предишните управляващи, макар че връзките с тях лъсват всекидневно, те пускат в ход мантри, които искат да представят социалното стабилизиране на ощетените прослойки като демагогия, и поредното им ограбване, което скоро ще бъде разкрито. Ето как се изгражда манипулацията по отношение на новия Изборен кодекс. Най-популярната мантра е “отпадането на активната регистрация”. Забележете – пропуска се в израза между кавичките “възможността” за такава регистрация. Все едно че винаги е имало и сега, видите ли, сегашните управници са я отменили. И веднага следва


изтърканото внушение за единия милион мъртви души



които ще доведат до служебна победа за мнозинството. А ЦИК (Централната избирателна комисия) ще отчете фалшива избирателна активност. Никой от апологетите на тази теза не казва откъде идват тези мъртви души и че активната регистрация не е панацеята. В желанието си да всяват страх за готвеното мошеничество, те дори не си правят труда да обяснят, че избирателните списъци могат да бъдат изчистени само след сериозна реформа в системата на гражданската регистрация, така че да стане ясно най-вече кои граждани живеят в чужбина. Те до голяма степен определят въпросния милион. Но по време на гражданските обсъждания желанието да инициират и определят срокове за извършването на такава реформа (защото тя не може да стане в рамките на краткото време до евроизборите) не личеше да има сред самоопределилите се за “умни и красиви”. За тях това беше усилие,


противопоказно на намеренията им да дестабилизират държавата


А натрапената им от тинк-танковете мантра за онзи “милион” те си мислеха, че е достатъчно убедителна, за да изригнат отново протестите. Какво самозалъгване и непознаване на родната народопсихология!... Но да продължим със следващото внушение – то е, че на практика са отпаднали каквито и да са възможности избирателите да влияят върху подреждането на партийните листи. И най-вече се атакува формалното предоставяне на възможност за преференциален вот и обезсмислянето на тази възможност чрез служебното присъждане на преференцията на водача на листата, когато тя не е отбелязана в бюлетината. Истината е, че независимо от правилно отбелязаното “партийно пазене на гърба” за първи път има преференции за парламентарни и местни избори, а 5% са за евроизборите. И


постепенно гласуването с преференции ще стане обичайно



Но и този факт се подминава от бързащите за реванш. Покрай ушите им преминават и никак не маловажните нови моменти от кодекса, свързани с честността на вота, като номерата на бюлетините, печатани по реда на наредбата за издаване на ценни книжа в печатници на БНБ и под контрола на финансовото министерство и ЦИК. Освен това наблюдателите ще присъстват във всички фази на изборния процес, самата изборна администрация ще работи при пълна прозрачност, решенията й ще могат да се обжалват, а опозицията ще има свои представители в ръководствата на всички изборни комисии. По отношение на искането за електронно гласуване - то не се оспорва по принцип от никого. Проблемът е, че тези, които хвърлят вината за невъвеждането му на управляващите, с лека ръка пренебрегват решение на Конституционния съд. Добре е да се отбележи, че до този момент опозицията не си е направила труда да го оспорва, като направи ново допитване. Това само доказва, че за нея е

по-важно да се обработва общественото мнение с популистки хватки

По този повод добре би било държавният ни глава най-после да дойде в парламента и да обясни подробно как може да се запази тайната на вота при този електронен вот. Със сигурност народните избраници биха го изслушали с интерес, независимо от предопределената антиконституционност.
Ако технократът Плевнелиев е достатъчно убедителен в аргументите си, това би могло да бъде началото на дебат по темата, който в крайна сметка може да убеди конституционните съдии да сменят мнението си за следващите избори. И това би било правилният подход.
Може също така да се чуят аргументите на държавния глава как според него мажоритарният вот няма да възпроизведе двуполюсна партийна система и да повтори злополучния експеримент, с който неговият предшественик Георги Първанов прецака своите съпартийци на изборите през 2009 г. Няма да обясняваме, че той 

още тогава си е направил добре сметката как днес получава индулгенциите за тези си действия, като създава поредното менте, 

готвещо се да бъде патерица на бъдещо отечественофронтовско правителство с участието на бившите управляващи. А това е един от възможните сценарии, които искат да осъществят компрометиралите се кръгове. Проблемът е, че се осъществява от хора, които знаят как да получат чуждото финансиране, но не могат да приложат схемата в нашите условия. Причината не е само в специфичността на региона, а във взаимно изключващото се съчетание на посткомунистически методи и тези на тинк-танковете, при това прилагани от хора, които са създадени от идеологическите лаборатории на бившия комунистически режим.