Общо показвания

сряда, 26 март 2014 г.

Данайската щедрост на ГЕРБ


След една загубена в раздори парламентарна седмица, скъпо платена от данъкоплатците, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов се държи изненадващо сговорчиво: готов е на щедри отстъпки по казуса за мястото в ЦИК (брутално и противно на математическата логика дадено от президента Росен Плевнелиев на бившите управляващи) - включващо дори оттегляне на всичките свои представители от там, хитро вметвайки, че от тях нищо не зависи и умело пропускайки, че заедно с другите ще има блокираща квота; предложи и осигури избирането за член на ЦИК ръководител на Реформаторския блок, при това свой персонален противник в лицето на социолога Цветозар Томов; обяви избраната за водач на реформаторската евролиста Меглена Кунева, едва ли не за тяхната кандадатура за бъдещ еврокомисар, забравяйки, че си имат такъв в лицето на Кристалина Георгиева и би могло да я предложат отново; щедро похвали Ивайло Калфин като кандидат за евродепутат на АБВ, с апломб, с който навремето играеше футболни мачове с президента и настоящ лидер на формацията Георги Първанов. 

Борисов не веднъж е протягал приятелски ръце към различни лидери и партии. Но никога с такова усърдие. 

Преди, почти винаги след всяко негово действие за евентуално сътрудничество вдясно или вляво, следваше презрително отмятане, гарнирано с поток  от хвалби, че ГЕРБ е най-мощната политическа сила у нас, че не се нуждае от подкрепа, сама може да управлява (както и го правеше докато беше на власт) и с цветисти нападки към определени лидери (например Иван Костов), виновни за неслучилия се преход. Сега, обаче лидерът на ГЕРБ не се отмята или за да бъдем по-точни, не бърза да го направи. Няма реакция и от страна на "похвалените". Редно е да се запитаме какво означава това и най-вече доколко са искрени намеренията на човек, който за един ден може да се отметне и потвърди своя теза около десетина пъти. Първото, което ни идва наум е, че думите му се приемат несериозно, като някакъв характерен за любителя на романите на Карл Май, брътвеж. Фактът, че ръката му остава да виси във въздуха, би трябвало да ни подскаже, че никой не му вярва. Но от друга страна има достатъчно основание да се предположи, че 

диригентите на прехода, най-вече от онзи фалирал кръг държат дирижираната от тях отечественофронтовска коалиция да се освети и ясно да демонстрира общите си намерения

Възможно е обаче казаното от Борисов да е плод на негова прибързаност и "издаване на четата" преди да бъдат прилъгани достатъчен брой избиратели да гласуват за формациите от бъдещата приятелска коалиция. От конспиративна гледна точка, това може и да не е редно, но от гледна точка на разпадащата се ГЕРБ подобен ход дори е закъснял. И даровете, които днес бившият премиер носи, целят единствено да спрат отлива на негови избиратели и да запази водещата си позиция вдясно. Защото ако другите формации станат прекалено силни, то с ГЕРБ е свършено. 
Нека да видим каква е реалността в момента. И двете ухажвани формации - Реформаторския блок и АБВ, губят мощност. Реформаторите публично надуват мускули и твърдят, че ще вкарат най-малко трима евродепутати на предстоящите избори през май. АБВ смята, че покрай Калфин може да класират още един депутат. Но това твърдят единствено ръководствата им. "Червената кукувица" Кунева, (според определението на Костов)  срина реформаторите, а подредбата на челните места на останалите лидери води до допълнително разочарование, особено сред техните фенове. АБВ пък беше силна докато беше част от БСП. след изключването на нейните лидери, сривът е неизбежен, червените са дисцеплинирани и не прощават на предателите. Така че възможността

Реформаторския блок и АБВ да нямат евродепутати е реална 

Със сигурност това е и основната причина за дружеските прояви на Борисов към тях. Всъщност той дава ясен знак на техните избиратели, че шансът да не загубят гласа си, е да гласуват за неговите кандидати. Това не означава, че ГЕРБ ще влезе в други още по-тесни договорки с тези формации. Те ще му трябват единствено, ако постигнат резултат на предстоящите избори. За бившите управляващи обаче е важно дори реформаторите и АБВ да постигнат нещо, то да не е толкова значимо, че да заплашва нерадостните им позиции на западаща политическа сила. Целта е ГЕРБ да има бъдещи сателити, а не равноправни съюзници. И така да запази статуквото, което имаше в предишния парламент. 
Веднага ще кажем, че това са напразни илюзии. 
Основание за това е продължаващото неадекватно поведение на ГЕРБ както в парламента, така и извън него - те още живеят с мисълта, че са първа политическа сила, която е спечелила изборите, но с измама и е отнето правото да управлява. Освен това изобщо не си дават сметка, че точно тяхното управление бе свалено преждевременно. И само поради тези две причини, нямат шанс да се върнат отново във властта. 
Не може да подминем и факта, че ГЕРБ имат насреща си противник, който вече доказа, че може да управлява в условията на натиск. И че умее да се възползва не само от предимствата на властта, но най-вече от наивните грешки които превръщат демонстрираната от ГЕРБ байганювщината във фарс, който им гарантира за дълго да бъдат държани далеч от властта.