отблъснат близо два и половина милиона избиратели, наивно повярвали, че ще живеят в демократичен свят.
Очевидно е също така, че наглостта на кукловодите няма граници. За да постигне реванш, фалиралият икономически кръг чрез своите тинк танкове не се колебае да обезвери и малкото останали десни идеалисти - първо, чрез механичния сбор на доказали политическата си всеядност безскрупулни колаборационалисти, а след окончателното подреждане на кандидатите за Европарламента показа, че червено-синята номенклатура е единственият възможен избор за тях: тоест в действителност да няма за кого да гласуват. Този филм вече сме го гледали. Видяхме резултата от него, когато десницата с гръм и трясък се провали на миналите парламентарни избори. И остана извън парламента. Но това е без значение за тези, които прибраха тлъсти комисиони от загробения в един гьол един милиард пари на данъкоплатците, а днес отново чуват звъна на сребърниците и са готови на всичко, за да си върнат изгубените позиции.
Проблемът им е, че тяхната кукувица пее все по фалшиво и налудничаво.
Привиждащите й се конспирации в парламента, както и умопомрачителните заключения, които прави по този повод, издават единствено клиничното й желание да си върне привилегията да бъде някой. Впечатляваща е наглостта й да твърди как Брюксел трябва да разбере, че те са “сериозни европейци и българи, които владеят новите инструменти на българския патриотизъм”. Тази, която стана известна там като Мадам Yes, щяла да настоява за много силно мажоритарно присъствие, заради всички в европейската листа.
Кава загриженост от човек, който единствено го интересува как го оценяват кукловодите.
