Играта на котка и мишка

Двойствената игра на експрезидента Георги Първанов спрямо БСП приключи завинаги с изключването му от партията. Заедно с него бяха шутирани бивши министри и кметове, членове на висшето ръководство. Чистка ще има и по места за всички членове на АБВ, за което вече са спуснати указания от “Позитано” 20. Националният съвет на БСП мотивира решението като „самоизключване” със „системно нарушаване на уставните норми” от страна Пър-ванов, ”изразяващо се в активна дейност в подкрепа на друга листа, нарушаване на единството и единодействието на партията и неизпълнение на колективно взетите решения”. Ако се съди по вялата му реакция, ударът беше бърз и неочакван за Първанов. Всъщност той беше лишен от възможността да промотира АБВ като истинската БСП. Така разпространяваните от него клишета - за дирижираната отвън партия, за поредицата от изборни загуби, за неизпълнените предизборни обещания и за капсулирането й, напълно увиснаха във въздуха. Първанов вече няма на кого да ги казва освен на малцината свои симпатизанти. Членовете на БСП ще го низвергнат, те по традиция следват партийната линия, за тях решенията на ръководството са като догми. Приключи и любимият номер на Първанов от времето на неговото президентстване – да е двоен играч -

да се прави на надпартиен, а задкулисно да дърпа конците

на партията и коалициите, управляващи с БСП. Експрезидентът, който беше разкрит като агент Гоце на бившите тайни служби, явно си е въобразил, че чадърът на него ще е вечен, защото дори не си взе поука от срамното вътрешнопартийно поражение миналата година, когато се кандидатира за партийния пост на Сергей Станишев. Но само дни преди предизвестената загуба се опита да я минимализира, като се отказа подличко от битката, предавайки тези, които му вярваха и глупаво го подкрепиха. И този път може да си е мислил, че титлите му на бивш лидер и президент са достатъчни, за да не му посегнат, междувременно да вземе своето на евроизборите и след това да свали с преврат председателя на БСП. Няма да коментираме клиничността на подхода, в който желаното се приема за действителност, само ще констатираме, както той се изрази през уикенда, че неосъзнаването на факта за неговото назначаване първо за лидер на БСП, а след това и за президент от кукловодите не го оправдава. Напротив, самозабравянето му е една от причините да го изоставят. И тъй като има много техни марионетки, които също си вярват, но тях не ги закачат, добре е да отбележим основната причина, заради която те решиха да го отстранят – и тя е, че той си позволи да цепи наследницата на бившата комунистическа партия. А 

задкулисието още от зората на демокрацията винаги се е борило да запази единството на БСП 

с помощта на най-различни хватки – от временното сдаване на властта на подставената десница до нейното разбиване с изгърмяването и противопоставянето един на друг на зависимите от тях по линия на ДС лидери. Съвсем естествено възниква въпросът болезненото решение за реванш ли е вдъхновяващата причина за авантюрата на историка-агент. Или зад него стои група със същите интереси, но в икономиката – и то не за благото на избирателите, а да продължат да изсипват в “гьола” на АЕЦ “Белене” техните пари, като една немалка част от тях прибират за себе си.

За радост на данъкоплатците, но и за тяхно съжаление  

ходът им е твърде разочароващ

от гледна точка на пресметнатия риск. Те не разполагат с властови ресурс. И играта “на нож” е предизвикателство, на което те не могат да издържат. А бързият ответен удар показва, че няма желание за компромиси и фалиралата групировка също е загубила доверието и ще бъде пресечен всеки опит да се домогне до трапезата на властта. Когато се разглежда сегашното фиаско на Първанов, не е зле да се отбележи знаковото подхвърляне на топката с лидера на ГЕРБ Бойко Борисов.

Агентът на бившите тайни служби отдавна е в дружески отношения с бившия премиер. Това, че не са излезли все още флашки с техни разговори, е знак единствено за продължаващата червено-синя мъгла. Към двамата трябва да прибавим и Меглена Кунева, която като модифициран продукт на прехода е наясно, че центристкото й поведение ще направи Реформаторския блок част от бъдещата отечественофронтовска коалиция. Има и друга връзка. В събота Първанов отрече да има подкрепата на Москва твърде нервно и най-вече подозрително категорично.

За разлика от него известната в Брюксел като Мадам Йес

Кунева директно полегна на бившия Голям брат, коментирайки посещението на външния ни министър в Киев:

„Аз лично смятам, че когато се прави такава стъпка сега, за да има баланс, за да се изпълни протоколът, е добре да се направи, дори да е на по-ниско ниво, среща с руската страна.” Проблемът не е в това какво е тяхното отношение към Русия, още по-малко дали на някой от тримата ще бъде лепнат етикетът “пета колона” на Москва (защото изобщо не сме сигурни дали там ги припознават като свои), а в готовността им за компромиси с националната сигурност. Няма да припомняме скорошната дъблинска канонада срещу България, но ще я прибавим към сметката, която за съжаление други ще плащат. В заключение не можем да не посочим, че все още не дотам публичните намерения за бъдеща коалиция, която някои отсега определят като “бирена”, имат и добра страна. Избирателите отсега са настръхнали. Те знаят защо се озоваха на улицата миналия февруари, знаят защо изхвърлиха извън борда на парламента десните и не допуснаха Кунева (известна и като Пръмова по времето на тоталитарния строй), не искат и да чуят за Гоце. Сегашната пушилка, която се вдига около предстоящите евроизбори, които ни се представят за съдбовни, също не е по вкуса им. Мълчаливото мнозинство от негласуващи знаят, че до следващите парламентарни избори има достатъчно време, за да получат доказателства за кого да гласуват. Със сигурност обаче това няма да са партиите ментета на криминалния преход.