Срещата между лидерите на ГЕРБ и ДПС Бойко Борисов и Лютви Местан в Кърджали през уикенда се случи навреме след бурната седмица на скандали в парламента за едно място в Централната избирателна комисия (ЦИК). Президентът Росен Плевнелиев допълнително наля масло в огъня като предреши въпроса, давайки бройката на ГЕРБ в противовес на математическата логика и въпреки предварително оповестеното му желание пленарната зала да реши проблема. Добре е да се отбележи, че двамата лидери изпиха кафето си в град, често използван за етнически спекулации заради мрачните времена на възродителния процес. Затова тя се приема и като отговор срещу опитите да се насажда етническа нетърпимост и популистки асоциации със анексирането на Крим от Русия. Още днес по време на срещата на лидерите на политическите партии при президента Росен Плевнелиев ще се разбере има ли резултат от нея. Борисов намекна, че конфликтът за мястото в ЦИК може да се реши. По всичко личи, че на лидерът на сриващата се ГЕРБ му е светнало, че основния губещ от това безсмислено и платено от данъкоплатците противопоставяне главният губещ е той, защото дава възможност на националистическите формации да откраднат от неговите гласове. Затова, както в много други ситуации се е случвало, друг ще опере пешкира. В случая това ще е държавният глава, който услужливо и раболепно даде дължимото на ГЕРБ. Сега очевидно ще направи точно обратното, пак по заповед на патрона си. Няма да е необичайно, нито ще е изненадващо. Плевнелиев отдавна е доказал, че
зависимостите от фалиралия икономически кръг са тези, които са се превърнали в негови ръководни принципи.
Държавният глава, вероятно от глупост, пристъпи една граница, която е много опасна - той извърши дискриминация на етническа основа и това със сигурност ще има последствия. Борисов няма да успее да замаже проблема. Неговото протеже най-вероятно ще плати висока цена за тази опасна за мира на Балканите постъпка като се раздели преждевременно с поста си. А отмяната на указа вероятно ще бъде първата стъпка в тази посока. Последствия ще има и за всички, които по един или начин разпалват етническа омраза, както се случи с джамията в Пловдив. Като предизвикателство към манипулаторите на прехода може да се приеме казаното от Борисов, че трябва да демонстрират "пред жителите на Кърджали и пред цяла България, че политиката е важна, но
стабилността и толерантността трябва да стоят над всичко"
Има многозначтелност и в признанието му, че българските мюсюлмани трябва да са мост с ДПС. Това със сигурност хвърля в смут Реформаторския блок, където има отцепници от движението, претендиращи за тези гласове. Но нека не избързваме. И макар че досега няма сведения Борисов да се отметнал от казаното, истината изисква да кажем, че го е правил неведнъж.
Трябва да подчертаем, че спорното място в ЦИК е важно защото то е, чийто глас може да блокира едно или друго решение. Но от друга страна със сигурност всички губят от изгубеното парламентарно време. Обществеността за пореден път разбира, че в пленарната зала не се защитават техните интереси, а тяснопартийни, като вместо да се приемат закони в полза на избирателите, се водят спорове, които от математическа гледна точка,
и децата, четящи Карл Май, биха решили без да се замислят
В тази връзка опозицията влезе в игра, която не е в нейна полза, а управляващите и се вързаха с блокирането на полагащото се на ГЕРБ заместник-председателско място в ЦИК. Така спряха парламентарния часовник, което не е в и в тяхна полза. Затова колкото по-бързо се реши този въпрос, толкова по-големи са възможностите за последвали рационални и най-вече общи решения между опозиция и управляващи в интерес на гражданите, особено важни от гледна точка на националната сигурност във време на сегашната политическа нестабилност поради кризата в Украйна.
Добре би било ГЕРБ да продължи тези добри стъпки на опозиционно поведение. Няма да е зле техният лидер да престане с доста комичното твърдение, че са първа политическа сила. То автоматически се обезсмисля след като не са сред управляващото мнозинство. Диалогът, а не обвиненията са тези, които биха могли да върнат нормалния политически живот у нас и съответно доверието на избирателите. А
отмяната на указа и взимането на правилно решение
от страна на президента ще е знак, че той също е готов за диалог с парламента. Срещата при него е добър повод той даде отговор за непремерените си и до голяма степен предизвикателни изказвания за руското анексиране на Крим. Отправените от него неколкократни предупреждения, че руският ботуш може да стъпи у нас, са грубо подменяне на фактическата обстановка. Той със сигурност е наясно, че в страна членка на НАТО това не може да стане и в договора изрично е казано, че нападението срещу една от страните, е нападение срещу всички. Затова думите му могат да се приемат единствено като създаване на нездрава обстановка и пореден опит за опорочаване на предстоящите избори за европарламент. Държавният глава трябва да използва срещата с лидерите, за да опровергае тези твърдения, както и да се дистанцира от откровения опит да дискриминира представителството на движението в ЦИК.
Пленелиев всъщност няма избор - ако не си посипе главата с пепел и не даде заден ход,
рискува да изпадне в изолация и от тези, които го покровителстваха и на които им служеше вярно. Той няма интерес от това и отлично го знае. Колкото по-бързо разбере, че страната ни има нужда от етническата толерантност, спокойност и стабилност на населението в този регион и започне да изпълнява конституционните си правомощия да бъде обединител, толкова по-лесно ще бъдат пресечени опасно разрастващите се националистически спекулации.
Накрая, не може да бъде отминат въпросът доколко са искрени намеренията на опозицията и дали това не е въпрос на временно изпускане на парата, заради губещата позиция в момента. Противопоставянето между сегашни и бивши управляващи отдавна е минало границите на търпимостта. Нивото на техните отношения е такова, че съботното кафе прилича на поредната опозиционна изцепка, която няма стойност и цели временно отклоняване на вниманието с напразни надежди. Но от друга страна, видя се, че политическите мимикрии лъсват бързо и се обръщат срещу техните създатели. Така че разумът, в който диалогът е основен елемент, е този, който би трябвало да ръководи политиците и единствено от тях зависи обществената оценка на действията им.
