Президентът да не се ослушва

Добре би било президентът Росен Плевнелиев да използва полученото вдъхновение от аудиенцията при британската кралица за прагматични, отнасящи се до интересите на страната цели. Много е лесно да се правят оценки от висотата на президентската институция по едно или друго събитие, когато на всички е ясно, че те нямат реална стойност. Затова, вместо да се прави на голям демократ, какъвто в действителност не е, държавният ни глава да изпълни поне веднъж правомощията си и да се прояви като обединител. 
Видя се, че парламентарно представените партии са като орел, рак и щука по отношение на кризата в Украйна и последвалото присъединяване на Крим към Русия. Но в Украйна живеят 250 хиляди етнически българи, чиито интереси страната ни е длъжна да защити преди да подкрепи единна еврооценка по случващото се. Няма защо някои политици да си крият главите като щрауси - енергийно сме зависими от Русия и с това също трябва да се съобразим. Но като страна с малка армия сме особено 

заинтересувани такива безобразия като анексирането на Крим 

да не се случват и да са недопустими. Разумът и националният интерес трябва да са водещи в нашата позиция. Няма нужда от парламентарно шикалкавене и създаване на работни групи, които да умуват, (незнайно колко дълго), по обща декларация, това може да стане бързо и ефективно на „Дондуков“ 2. С участието на министър-председателя, разбира се. Защото той ще е този, който ще отиде в Брюксел, където ще се обсъжда евентуалните санкции срещу Русия. Има и предложения да не се бърза с позицията. Идеята е максимално да се изчака, за да се видят позициите на всички страни от Евросъюза. Известно е, че посещението на външния ни министър в Украйна получи противоречиви оценки. Макар че точно с него бе направена стъпка в защита на българското малцинство там и бяха получени гаранции за това. Понякога тупането на топката може да е полезно. 

Но в никакъв случай не е полезно ослушването и на политиците. 

Например бихме запитали защо си мълчи бившият президент Георги Първанов, който напоследък често се изказваше не само по теми, свързани с вече бившата му партия. Най-малкото защото избирателите трябва да знаят чии интереси се готвят да защитят неговите кандидати за евродепутати. Не очакваме и Плевнелиев да прояви досетливост и инициативност. Той обича да подклажда напрежение и да оставя други да вадят горещия картоф. Ясно е, че опозицията също ще се стреми да нагнетява напрежение. В момента обаче 

в политическия живот у нас няма нужда от интриги, още по-малко от визити в чужбина, които ще ни носят само „благодарност и солидарност“.

Няма нужда и от губене на парламентарно време в дрязги. Виждали сме многократно колко излишно време се губи, а се харчат пари на данъкоплатците. Но от друга страна парламентът е този, който може да поиска общата позиция да се изработи при държавния глава, а той от своя страна няма право да откаже. Демонстрирането на единство в трудна за избор ситуация ще е стъпка и към нормализирането на политическия живот у нас и превръщането на диалога в единствения възможен път за решаването на всички наболели проблеми.