Общо показвания

четвъртък, 20 март 2014 г.

Президентът да не се ослушва


Добре би било президентът Росен Плевнелиев да използва полученото вдъхновение от аудиенцията при британската кралица за прагматични, отнасящи се до интересите на страната цели. Много е лесно да се правят оценки от висотата на президентската институция по едно или друго събитие, когато на всички е ясно, че те нямат реална стойност. Затова, вместо да се прави на голям демократ, какъвто в действителност не е, държавният ни глава да изпълни поне веднъж правомощията си и да се прояви като обединител. 
Видя се, че парламентарно представените партии са като орел, рак и щука по отношение на кризата в Украйна и последвалото присъединяване на Крим към Русия. Но в Украйна живеят 250 хиляди етнически българи, чиито интереси страната ни е длъжна да защити преди да подкрепи единна еврооценка по случващото се. Няма защо някои политици да си крият главите като щрауси - енергийно сме зависими от Русия и с това също трябва да се съобразим. Но като страна с малка армия сме особено 

заинтересувани такива безобразия като анексирането на Крим 

да не се случват и да са недопустими. Разумът и националният интерес трябва да са водещи в нашата позиция. Няма нужда от парламентарно шикалкавене и създаване на работни групи, които да умуват, (незнайно колко дълго), по обща декларация, това може да стане бързо и ефективно на „Дондуков“ 2. С участието на министър-председателя, разбира се. Защото той ще е този, който ще отиде в Брюксел, където ще се обсъжда евентуалните санкции срещу Русия. Има и предложения да не се бърза с позицията. Идеята е максимално да се изчака, за да се видят позициите на всички страни от Евросъюза. Известно е, че посещението на външния ни министър в Украйна получи противоречиви оценки. Макар че точно с него бе направена стъпка в защита на българското малцинство там и бяха получени гаранции за това. Понякога тупането на топката може да е полезно. 

Но в никакъв случай не е полезно ослушването и на политиците. 

Например бихме запитали защо си мълчи бившият президент Георги Първанов, който напоследък често се изказваше не само по теми, свързани с вече бившата му партия. Най-малкото защото избирателите трябва да знаят чии интереси се готвят да защитят неговите кандидати за евродепутати. Не очакваме и Плевнелиев да прояви досетливост и инициативност. Той обича да подклажда напрежение и да оставя други да вадят горещия картоф. Ясно е, че опозицията също ще се стреми да нагнетява напрежение. В момента обаче 

в политическия живот у нас няма нужда от интриги, още по-малко от визити в чужбина, които ще ни носят само „благодарност и солидарност“.

Няма нужда и от губене на парламентарно време в дрязги. Виждали сме многократно колко излишно време се губи, а се харчат пари на данъкоплатците. Но от друга страна парламентът е този, който може да поиска общата позиция да се изработи при държавния глава, а той от своя страна няма право да откаже. Демонстрирането на единство в трудна за избор ситуация ще е стъпка и към нормализирането на политическия живот у нас и превръщането на диалога в единствения възможен път за решаването на всички наболели проблеми.