Пишман знаменосецът на заговорниците

Още когато отказа да свика консултативен съвет по националната сигурност, а свика такъв за усвояването на еврофондовете, ни светна, че президентът Росен Плевнелиев е съучастник в заговор за дестабилизиране на страната преди евровота през май. След него много бързо на сцената се появиха и останалите участници в комплота – бившият президент Георги Първанов, който мощно тръгна да цепи БСП, и експремиерът Бойко Борисов, който пое да развихри темата за сигурността в парламента, вместо духът на омразата да бъде върнат в бутилката с консенсусно решение на политическите лидери при Плевнелиев. За капак и за да бъде суматохата пълна, държавният ни глава поиска да се проведе национален референдум не по един, а по цели три въпроса – дали да се гласува задължително, да има ли мажоритарен избор и дали да се упражнява вотът дистанционно. Целта на готвената димна завеса е ясна – така да се отвлече вниманието, че този път афера от типа на костинбродската да мине и 

вотът да бъде спечелен от очертаващата се нова червено-синя коалиция с бирен привкус.

Няма да питаме този път държавния ни глава защо досега си траеше за обсъждания още от лятото на миналата година нов Избирателен кодекс. При това за първи път с активното участие на гражданите. Нито пък ще чакаме отговор от бившия премиер за онзи списък от подслушвани лица по време на тяхното управление. Няма да припомняме и на Георги Първанов (станал популярен и с тайното си име Гоце) онези мачове, в които си партнираше с лидера на уж спечелилата последните избори партия. Изобщо не сме очаквали друго. Просто всичко идва на мястото си. Кукловодите правят последен опит да реанимират политически трупове. Но няма как да стане. Защото 

и тримата (Първанов, Борисов и Плевнелиев) са вече провалили се инженерингови политически проекти. 

И понеже в крайна сметка и тези им роли са обречени на провал, ползата за манипулаторите на прехода е единствено във вредителството и блокирането на демократичното развитие на страната. Но и тези им напъни няма да успеят. Няма кой да обърне внимание на смешния им плач, особено в тези мразовити дни, когато усилията на тези, които наистина се грижат за хората, са насочени към бедстващите от студа райони. Няма да питаме защо на това не обърнат внимание интригантите на прехода. Убедени сме, че колкото и да говорят за нови приоритети, които да постигнат чрез всеобщо съгласие, след като не искат да видят и не желаят да помогнат сега, когато има нужда, те по същия начин ще бягат по тъчлинията и в бъдеще. Всъщност – както са го правили винаги. Точно затова няма кой да се върже на пушилката им от небивалици. Паметта на избирателите не е толкова къса, че да забравят за “Големия шлем”, да не помнят защо беше предсрочно свалена ГЕРБ от властта миналия февруари, както и защо днес Сметната палата проверява богатството на сегашния президент. Най-новата ни история е доказала нееднократно какво се случва с тези, които са изгубили народното доверие.