Иван Костов слугата на криминалния преход
Скрилият се като мишка бивш премиер и десен лидер Иван Костов изненадващо се появи в медийното пространство. Причината обаче не е в широко цитираното му изявление, че докато дясното се оглавява от Бойко Борисов, то няма шанс да избуи, а в желанието му с характерните за него словесни еквилибристики да омаловажи ролята си на колаборационалист, предал идеалите на десницата. Тази му роля бе разкрита в оценките за събитията през зимата на 1997 г. от лидери на социалистите, участвали в тайните договорки. От тв изявата на Костов през уикенда се видя още, че е видимо раздразнен и от тоталното отричане на целия преход от протестиращите и определянето му за криминален.
Очевидно нелицеприятната му историческа роля на
внедрен червен агент в редиците на десницата
го кара да прави отчаяни опити да измие лицето си. Като всеки хванат на тясно, представящият се днес само за аналитик “на моментната политическа констелация”, се опитва с откровени димки да скрие вината за своето предателство с гръмки фрази, че цената била предотвратяването на леене на кръв през оная зима. Само ще припомним, че със същия номер излезе и Желю Желев в зората на демокрацията, когато бе подпален партийният дом, а тв камерата на Евгений Михайлов записа фразата “Танковете да дойдат”.
Новата теза, която Костов развива, е, че БСП крадяла история, като гордо отбелязвала ролята си да сдаде мирно властта през 1997 г., но игнорирала значението на тогавашните протестиращи, която Костов определи като революция. Бихме попитали как стигна до този фундаментален извод, след като години изтъкваше единствено своята роля като предводител на СДС в събитията, но няма да го направим. Но ще припомним как почти през целия ден, в който депутатите бяха заклещени в парламента, Костов обикаляше блед като платно в десния коридор и се опитваше да успокои
революционнo
настроените седесари да си траят
че може да стане по-лошо. После изчезна за няколко часа в късния следобед (според някои източници е договарял колаборацията), след което се върна окрилен с онази кожена тожурка и бурно взе да призовава съпартийците си на бунт. Ще кажем направо, че подобна мимикрия сме наблюдавали в него не един път. По същия начин по време на неговото управление, когато имаше демонстрации в столицата срещу визовия режим пред западните посолства, Костов твърдеше, че тази кампания е мероприятие на ченгета, въпреки че в нея дейно участие имаха и президентът Петър Стоянов, и външният министър Надежда Михайлова (сега Нейнски). А като паднаха визите – си приписа всички заслуги за себе си.
Една от най-опасните
исторически подмени
които се опитва да осъществи бившият премиер, е твърдението му, че на младите хора, които бяха на улиците близо година, не им бе позволено да видят, че могат да направят друга история. Ето какво каза той: “Защото целият този период от 24 години сега в момента, поради това че са откраднати неговите светли периоди, неговите светли моменти, изглежда като 50 процента сив. Защото тези хора, които излязоха сега на протестите, твърдяха, че 24 години нищо не се е случило в страната. Те не бяха видели, не се бяха дори сетили, че в България е имало успешна революция през 1997 г., че България е тръгнала по европейски път, променила е геополитическата орбита, въвела е стабилни пари, стабилни финанси, получила е макроикономическа стабилизация, излязла е от политическа криза, предотвратила е втори национален фалит. И това те не са го видели.”
Колко хубаво звучи, особено ако някак си може да мине за лично свършено от Костов. Само че то е дело на други, включително и поради външен натиск.
А истината за неговото управление е съвсем друга. То е типичен пример за резултата от онези тайни договорки, които днес го определят като
маша на червените кукловоди
и заслужено го изхвърлят на историческото бунище. Нямаше нито един осъден за банкрута на банките и стопяването на спестяванията на българите, напротив, червените барони чрез масовата приватизация закрепиха икономическата власт, а десните симпатизанти загубиха работата си и останаха за дълго на улицата. А какво да кажем за начина, по който бяха скрити агентите на бившата Държавна сигурност, сред които и тогавашният лидер на БСП Георги Първанов. Той едва ли щеше да стане президент, ако избирателите бяха научили второто му име Гоце. И днес Костов, без да му мигне окото, си позволява от тв екрана дружески да обяснява как Първанов си оставял отворен пътя към сараите, но всъщност иска да каже, че той самият е готов за оферти.
Но нека се върнем към неговото управление, защото през уикенда бившият премиер заяви, че всичко лошо в държавата започнало след идването на царя на власт. И това ако не е тепегьозлък. Истината е, че
Костов беше просто изритан от излъганите избиратели
И той е, нека си послужим с неговия израз, проклятието на десницата. Защото от 2 500 000, които гласуваха за президент и синьо мнозинство в парламента през 2006 – 2007 г., днес десницата има само няколко десетки хиляди гласа и не случайно остана извън Народното събрание.
Така че Костов по-добре да не се опитва да лови риба в мътна вода, ами да си стои в Драгалевци и да си говори на теменужките. Ще му припомним и още нещо: точно разочарованите от него седесари внесоха поправка в Наказателния кодекс да няма давност за престъпленията, извършени включително и по време на неговото управление.
