Шикалкавенията на Гоце

Всяка нова изява на бившия президент Георги Първанов ни показва защо АБВ е един пробит проект, който наивниците, подкрепили го, бързат да напуснат. Държавният глава, който ще остане в историята с агентурното си име Гоце, до такава степен е загубил представа за политическите реалности, че се осланя единствено на онази тактика, която му донесе известен успех по време на кампанията през 2001 г. А тя е нарочване за грешници на актуални имена в политическия живот, като целта е Първанов да се хареса и да привлече гласовете на тези, които не ги одобряват, а ако успее да ги предизвика на директен дебат (т.е. да се приравни до тяхната значимост), да се класира не само на евроизборите със свой евродепутат, но и да влезе в следващия парламент. За негово съжаление тази схема вече не е печеливша. Причината е, че едва ли някой ще му се върже и второ –

пропадащото АБВ се нуждае от друг тип послания

каквито обсебеният от мания за величие, но деградирал политически още по време на президентския мандат ниско ниво агент на комунистическите тайни служби не може да измисли.

На него му трябва не конфронтация, а съзидание. Но за това той няма енергия, нито пък хора, които да я притежават. Това, което Първанов и неговите приближени могат да демонстрират, е добре познатия ни стил от времето на Тато да удрят с юмрук по масата. Само че когато това се прави без реална власт, е повече от комично. И издаващо безпомощност.

А тя вече си личи по

хаотичната стрелба във всички посоки

на политическия спектър. При това демонстрирана с характерната наглост на опитващия се да забрави с чии гласове е станал президент.

Пропускането покрай ушите и на други истини, като например че тези, за които твърди, че са имали ключови позиции и в други управления освен в сегашното, са... подкрепяли и безславно провалилия се негов “Голям шлем”. А какво да кажем за твърдението му как бил спомогнал “за тройната коалиция в рамките на предоставените ми президентски правомощия” и как днес същите играчи се цакали един друг, но в крайна сметка “в полза на малкия коалиционен партньор”. Веднага ще му припомним как всъщност

провали коалицията на изборите през 2009 г.

като им наложи мажоритарния избор. И още тогава почна да ни светва, че се заиграва с десницата.

Затова днес, когато в противоречие с твърденията му, че бъдещите му леви депутати ще са техният сектор в Европарламента, заявява, че „АБВ е отворено в много широк спектър към избиратели от център-ляво до център-дясно” и че с този ход влизали в “директна конкуренция с ГЕРБ, дори с Реформаторския блок”, изобщо не се учудваме на повратливостта му. Тя е характерна не само за готовия да предаде заради лична изгода, но и за уплашения, на когото му е светнало, че

реваншът му в БСП се е провалил

Някак си вече е нелепо да продължава да се занимава с вътрешните проблеми на БСП и да критикува Националния им съвет, че се събирал рядко и че това показвало колко сегашното соцръководство е далеч от демократичността. Хитрината АБВ да се готви за самостоятелно явяване на изборите, но, от друга страна, да се държи за Столетницата, защото формално Първанов все още е в БСП, е дребна толкова, колкото са и действителните възможности на бившия държавен глава. Точно заради натрапващата се вече обърканост ще подминем и Големановското твърдение на бившия обитател на “Дондуков” 2, че бил най-големият противник на БСП и ДПС. А когато говори за разпъването на чадър над “разбойници”, които трябва да бъдат разследвани от прокуратурата, лаконично ще отбележим, че далеч по-важно е

прокуратурата да разнищи зависимостите на застреляните съветници на Първанов

И накрая ще отбележим, че абсолютно демагогски и най-вече изтъркани са намеренията АБВ да се развива като гражданска коалиция. На избирателите номерът “граждански” отдавна не им минава и предизвиква у тях единствено отвращение. Не само защото многократно са ги лъгали с него, но и заради разкритата свързаност на неговите носители с кукловодите на криминалния преход. Данъкоплатците, които ще идат пред урните, преди всичко се интересуват кога тези, които ги обремениха с милиарди, като например с онзи “гьол” край р. Дунав, ще си платят.

Учудващо е как виновници за сегашното нерадостно положение на българските граждани имат претенциите отново да са на власт и плетат интриги как да ги заблудят и да откраднат гласовете им.

Добрата новина за нищожните им шансове е не само заради

объркаността и очевидната паника

обзела Първанов и неговите приближени, но преди всичко заради точните ходове на управляващите да неутрализират щетите, които им нанесе той с удара в неподходящ момент. Ще пропуснем и продължаващото глупаво заяждане на бившия държавен глава с коалиционния партньор на социалистите, което няма как да му донесе ползи в бъдеще.

В зората на демокрацията агент Гоце е бил насочен от кукловодите към националистическата организация ОКЗНИ (Общонароден комитет за защита на националните интереси.) и дори е бил кандидат за депутат от Кърджали. А след неуспеха там е прехвърлен да изпълнява поръчките им в БСП. Няма да разкрием голяма тайна, като заявим, че не е бил нещо повече от тяхно момче за поръчки. Неслучайно водещ разузнавач, който е имал отношение към използването на Гоце, е ясен в презрителната си оценка за него: "Те знаеха, че Първанов се занимава с македонска проблематика, но нямам представа дали са го привличали. Шесто, както и ние, не се занимавахме с хора, които не са утвърдени в науката." Тоест още тогава са го преценили като тяхната кукла на конци, която могат с лекота да поставят на пиедестал, но със същата лекота и да свалят.