Авторитарният избор на ГЕРБ

Шумно рекламираната от ГЕРБ Национална конференция ще бъде забравена тутакси след нейното приключване. Не само защото си останаха пак същите в ръководството, а лидерът им беше преизбран без нито един глас “против” или “въздържал” се, но преди всичко защото поредицата от самохвалства, увенчани с популисткото твърдение, че са единствената партия, представляваща дясноцентристкото политическо пространство, издава само зле прикритото безпокойство, че са се намърдали в чужди територии, които сега неизбежно ще отстъпят. При това не за друго, а защото и този инженерингов продукт на кукловодите от криминалния преход се провали.

От дълго време от ръководството разиграваха театъра, 

че ако се махне “лошият” Цветан Цветанов, всичко в партията ще тръгне по мед и масло и скоро ще управляват отново. Интригата се подхранваше и от съобщението, направено от лидера Бойко Борисов, че след конференцията ще има трима заместници. Нямаше как да му повярваме, още повече, че само преди два дни, заяви, че изборът на Изпълнителна комисия ще е изцяло негово решение. После пък сякаш се усети, че се е издал и пусна абсолютно противоположното твърдение, че след конгреса “няма вече да се говори за лидери на ГЕРБ, а за Изпълнителна комисия. Тя ще взема решенията, тя ще ги спуска, тя ще ги коментира.” Всъщност нищо объркващо нямаше – това са

типичните лидерски шикалкавения

с които отдавна сме свикнали. Въпросът със или без Цветанов никога не е имал съществено значение. Той винаги е бил удобната дъвка. И той няма да приключи с отстраняването му. Неговото място веднага ще бъде заето от следващата боксова круша.Е, Цветанов си остана заместник-председател. Някой може да възрази, че имал вече двама заместници – кметовете Йорданка Фандъкова и Димитър Николов. Едва ли някой обаче може да се заблуди – двамата са просто само за фасада.Затова по-същественият въпрос е дали ГЕРБ ще продължи да бъде неадекватна опозиция и как да се избегнат пораженията от това им поведение. Последният техен вот на недоверие, свързан с проблемите на националната сигурност, например показа, че бившите управляващи са готови с лека ръка да поставят страната ни в трудната ситуация да бъде лесна мишена заради продължаващата вътрешна война в Сирия. Вместо да се демонстрира единство по темата, те се опитаха да измъкнат предконгресни дивиденти.

А последвалото от ГЕРБ стимулиране на редица националистически прояви, нагло проведени в Пловдив (град, известен с хилядолетното мирно съжителство между хора от различни нации и вероизповедания), в никакъв случай не може да се приеме като отклоняване на вниманието от вътрешнопарийните им проблеми.

Заиграването с националистическата карта от страна на бившите управляващи не може да не тревожи.

От друга страна пък точно тези ходове на ГЕРБ показват, че

разпадът им е неизбежен

и че нямат място в политическия живот. Не случайно старата десница, която доста дълго се колебаеше как да се държи към станалия по-голям брат като политическо представителство, включително и в ЕНП, сега започва категорично да се дистанцира от него. Със сигурност освободеното от ГЕРБ пространство неизбежно ще се заеме от нови формации. Отсега се вижда, че дори да се стигне до предсрочни избори, ГЕРБ не само няма да са първа политическа сила, но и никога няма да са факторът, от който зависи управлението. Освен това предсрочните избори са мираж, в който единствено се правят, че вярват само бившите управляващи. При това защото тази вяра е единствената пушилка, която им трябва, за да прикрият всекидневните разкрития за техни далавери.

Ако се вгледаме в приетата вчера резолюция от третото им делегатско събрание ще видим, че 

тя по нищо не се отличава от речите на партийните конгреси от времето на соца. 

Построяването на някогашния “развит социализъм” по нищо не се отличава от призива на ГЕРБ, да “насочим нашите усилия и действия за напредъка на България и нейните граждани по пътя на европейското развитие на България. “

Кухо е и обяснението, че “то може да се осъществи само с ускоряването на икономическия растеж на българската икономика чрез модерни производства, иновации, ИТ технологии, модерно и екологично земеделие”. Към това бившите управляващи прибавят и провеждането на базисни реформи в демократичните институции и изборни практики, в правосъдната и правораздавателната система, в здравеопазването и социалното осигуряване, в борбата с престъпността и корупцията... Няма обаче кой да им повярва – имаха възможността в продължение на четири години да осъществят тези реформи. Направиха точно обратното – смачкаха всички, които можеха да ги осъществят, а накрая и заради бездарната си икономическа политика

предизвикаха народните бунтове миналия февруари

И през ум не ни минава, че ГЕРБ може да се държат като опозиционна парламентарна сила, както обещават още в приетата резолюция. Няма парламентарен ден, в който те да не са се опитали чрез дребните хитрини с кворума да провалят което и да е заседание. Стигна се дори дотам, че да бламират собствен вот на недоверие. И това не се дължи на “лошия материал”, ако трябва да си послужим с техни думи, а преди всичко на невъзможността да излязат от калъпа, в който са поставени от диригентите на прехода.

Липсата на съществена промяна във върховете на ГЕРБ показва още желанието на лидера да запази статуквото и да не се правят резки движения точно преди евровота.

Номерът и вълкът сит, и агнето цяло обаче само потвърждава, че процесите на разпад в ГЕРБ са толкова неудържими, че Бойко Борисов не иска да си създава нови вътрешнопартийни центрове на напрежение. Пазенето на статуквото може временно да успокои страстите и интригите. Това, което не се вижда, но което тлее вътре в партията още след загубването на властта, е невъзможността да се ползва за лични облаги държавната софра. А силата на всяка инженерно създадена партия се крепи на описания от Алеко келепир и на авторитарния стил на управление. Двете са взаимно свързани. Затова нека изчакаме, за да видим дали стопроцентовото преизбиране на Борисов не е всъщност един мним избор, демонстриращ фалшиво единство.