Общо показвания

четвъртък, 6 февруари 2014 г.

Новата тройна коалиция

Очевидна е готовността на уж десните реформатори да се договарят безпринципно с всички, след като изживяващата се като неформален техен лидер Меглена Кунева заяви, че нито лявото е ляво, нито дясното е дясно. Кой знае защо за същото пледира и самообявилият се за нов вожд на левицата Георги Първанов. Идеята им не е нова, вариант е на някогашните отечественофронтовски правителства, контролирани навремето изцяло от комунистите, а днешният проект - от един фалирал олигархичен кръг. Важно е да се отбележи, че в последните изяви на госпожата, направила първите си кариерни стъпки като снаха на член на най-висшето ръководство на БКП, тя не казва нито една критична бележка за ГЕРБ. Дори когато надълго и нашироко коментира последния евродоклад за корупцията, пропуска покрай ушите си специално отбелязания случай с Мишо Бирата. Можем тутакси да направим лаконичния извод, че вратата на самоопределилите се като реформатори за бъдеща коалиция с бившите управляващи и АБВ е широко отворена. Но заради избирателите е редно да поясним, че играта за общественото налагане на подобен политически мишмаш никак не е проста. Напротив, може да катастрофира, така както самата

Кунева загуби за година получените близо половин милион гласа.
Известно е защо се


наложи миналия февруари ГЕРБ да напусне


предсрочно властта и парламента. А имиджът на бившия президент се срина още когато стана известно второто му име Гоце. Така че с предварително бити карти няма как да спечелиш. По-интересно е да видим защо въпреки предизвестената загуба тези хора продължават да се изживяват като политици, на които бъдещото управление е в кърпа вързано. И тук отговорът не е труден. Първо, те трябва максимално да разклатят сегашното управление и, второ, изгаряйки в битката с него, да разчистят пътя за нова формация вдясно. Проблемът е, че такава няма как да се роди в момента. Протестърите се оказаха слаби във всяко отношение, а младите лидери вдясно, ако се съди по Радан Кънев, са изцяло обсебени от своите политически кумири, так че могат да бъдат единствено техни копия, будещи повече присмех с непохватните напъни да бъдат изразители на техните задкулисни ходове. По този повод няма да пропуснем да отбележим и че Кунева вече също се изживява като ментор на Кънев. Уж дружески потупвайки го, тя заяви, че бил назначен за говорител на блока не защото другите говорели разнопосочно, а защото говорели разноизразно. (Т.е. излиза, че Кънев ще говори очевидно едноизразно, шаблонно и по-добре да се слуша госпожата какво казва.) И за да не се съмнява някой в думите й, Кунева ясно декларира, че говорителят не е толкова важен.
Казаното


отлитало, а само написаното оставало


Каквото и да каже новоизпеченият говорител, то ще отлети, а ще остане онова, което Кунева пише зад кулисите заедно с останалите кукловоди.
Подобен извод никак не е смешен, макар че какво друго да си помислим за популярната като Мадам Йес в евросредите госпожа. Самата мисъл тя да се нареди сред кукловодите би следвало да предизвика бурен смях. Проблемът е, че резултатът от подобни сцени не е полезен за правещата си сметки без кръчмар десница. С компрометирани фигури като нея десните няма да вземат и един евродепутат на предстоящите избори през май. Ще се издънят по същия начин, както по време на парламентарните избори.
Много ни е интересно да попитаме и защо тандемът Кънев-Кунева, който някои сполучливо нарекоха „Радан Кунев”, продължава с изявите си, след като още при създаването на Гражданския съвет и двамата заявиха, че тези хора ще са по-напред и от тях. Изненадата в случая не е, че Кунева е излъгала, защото тя го прави с лекота, а че и Кънев се нарежда до нея.
Но нека се върнем към думите на Кунева: „Хайде да разчистим терена, хайде да има едно правителство, което се ползва с доверието на хората, за да може да направи реформите. Хайде ние да му диктуваме на това правителство, което и да е то. Петте неща, които искаме от него, петте. Хайде да му дадем един насочен мандат, не дълъг – година и половина-две да се жертват, да изгорят.”
Първото, което ни хрумва, е, че тя никога не говори от свое име, макар че всеки уважаващ се политик, дори и да му дърпат конците, би следвало да е този, който ще поеме отговорността за съответните действия. Следващото, което напълно обяснява намеренията й, е, че

тя е част от готвеното ново статукво с АБВ и ГЕРБ

Не случайно тя непрекъснато се опитва да пере имиджа си за онези блокове от АЕЦ „Козлодуй”, които бяха затворени по времето, когато тя водеше преговорите за присъединяване към Евросъюза. Няма да се спираме и на факта кой беше президент по това време и къде се редяха сметки за онзи “Голям шлем”, който днес отново излиза на дневен ред и към който вече са се присъединили от ГЕРБ.
Новата премяна на хора, които са работили за благото на родината и са готови и днес да го правят, не може да скрие обаче как някои готвят поредните “гьолове” за милиарди левове на гърба на българските данъкоплатци. Миражът на големите сделки замъглява погледите на тези издънили се вече играчи и ги кара всекидневно да ни заливат с брътвежите си за светло бъдеще. Но кухостта на тяхната фразеология, примамливият блясък на очакваните големи пари и липсата на каквато и да било връзка с избирателите ги правят не само лесна плячка в ръцете на сегашните управляващи, но преди всичко ги пускат по онази писта за бобслей, за която задочно си говореха лидерите на ГЕРБ и ДПС.