По тънкия лед на сигурността

Поредният вот на недоверие на опозицията срещу управляващите едва ли щеше да предизвика вниманието, ако не беше свързан с националната сигурност. Той така или иначе още днес ще бъде претупан, а след това и отхвърлен от мнозинството. И дано да стане без обичайните за подобни вотове скандали и губене на парламентарно време. А и медийно дано бъде затъмнен от провеждащите се в момента зимни олимпийски игри. Ще кажем направо – вот по проблемите на сигурността на страната е неуместен и дори в неин ущърб. На опозицията, която по начало се колебаеше дали да бъде за това или за друго, изглежда е започнало да є светва, че това е тема, с която не бива да се спекулира, а още по-малко да се шуми. Затова още преди да се е състояла дискусията, ГЕРБ започнаха да говорят за друг вот на недоверие.
Но за съжаление не предприеха нищо да оттеглят този вот. А ситуацията не е благоприятна не само заради десетте хиляди бежанци на наша територия, а и заради напрежението в Босна, тревожните данни за нарастващ брой на доброволци от Балканите, биещи се на страната на джихадистите в Сирия, както и засилени опасения на партньорските служби по този повод. Ще припомним също, че още не са изминали и две години от ужасяващия атентат в Бургас.

Затова този вот е абсолютно безотговорен

а мотивите са съшити с бели конци. Темата за сигурността може да бъде предмет единствено на закритите срещи при държавния ни глава, където да се търси консенсус и да се излиза с единни позиции, които да правят страната ни по-силна. Секторът сигурност не е лъжица за хора, които, каквито и властови позиции да са заемали, са си останали на полицейско ниво, гарнирано с романтиката на романите за Майн Рид. Не случайно генерал Чавдар Червенков, бивш вътрешен министър и бивш ръководител на военното разузнаване, по повод внесения от ГЕРБ вот на недоверие заяви: „Въпросът за внесения вот на недоверие с аргументи за
дискредитираната реформа в сектор "Сигурност", несправянето с бежанския проблем, ескалиращата контрабанда, безпощадната битова престъпност, както и темата с подслушванията, е доста деликатен. Разбирането ми по въпросите на сигурността винаги е било – тези въпроси трябва да бъдат област на консенсус между управляващи и опозиция, независимо от окраската им, както и между трите власти –изпълнителна, законодателна, съдебна”.Това че

президентът не прие предложението на вицето си темата да се обсъжда на “Дондуков” 2
не ни изненада. 

Не само защото по-късно стана ясно, че той е искал да угоди на ГЕРБ, а и защото интересите на фалиралия олигархичен кръг са властта да бъде съборена дори с цената на възможни нови терористични атаки на наша територия. Такава възможност не само предизвиква безпокойство у нас, но и в Брюксел. Чиновниците там са допълнително улеснени от слугинажа на някои родни десни евродепутати. Ето какво каза преди дни в Еропарламента Светослав Малинов, депутат в него, избран от листата на Синята коалиция: ”Ситуацията в България можеше да бъде още по-лоша, можехме да сме свидетели на истинска хуманитарна катастрофа, ако не бяха неправителствените организации и стотици отделни граждани и частни лица, които компенсираха неподготвеността на българската държава. Провалът на българските институции е факт. Вината лежи споделена между предишното и сегашното правителство...И аз искам да отправя апел към комисар Сесилия Малстрьом (тя отговаря за вътрешните работи) и Европейската комисия да не отслабват натиска върху българското правителство.” Очевидният извод е, че 

нашият евродепутат, вместо да поиска от евроинституцията подобаваща помощ за справяне с кризата, предпочита да “угоди” на еврочиновниците, 

като им даде повод да отправят поредната порция обвинения към страната ни. Колкото до отправените обвинения от страна на опозицията в мотивите на вота те наистина са неоснователни и несериозни, както правилно отбеляза министърът на вътрешните работи и вицепремиер Цветлин Йовчев. Не случайно той лаконично отбеляза, че отдавна е ясно в какво състояние са заварили системата по повод кризата с бежанците и какво е трябвало да направят за един изключително кратък период от време, за да се справят. И това е отчетено от партньорите в НАТО и в Европейската комисия. Затова и тези, които са проспали подготовката за очаквания наплив от бежанци не може да искат вот на недоверие дори само защото бумерангът ще се върне върху тях самите. Няма да се спираме и на разнебитените от предишните управляващи функции на МВР, в резултат на което по селата хората са подложени на постоянни набези от крадци, но

в дискусията едва ли ще бъдат пропуснати тези факти

Няма да коментираме и онзи красноречив случай с френските парашутисти в с. Коиловци.
Управляващите със сигурност ще отбележат онези данни за подслушвани над 800 души, включително и журналисти, за които и досега няма смислен отговор от страна на участвалите в тази афера гербери. От опозицията може би си правят сметка, че с темата за бежанците ще могат да отцепят атакистки гласове, но са си направили криво сметките,защото те вече заявиха, че няма да го подкрепят. Един от изводите, който може да се направи, е, че

недотам обмислената идея е плод на вътрешни интриги в ГЕРБ

и опитите на хора от ръководството със затихващи функции да пуснат лидера си “по бобслея”, както предположи лидерът на ДПС Лютви Местан. Още на предстоящия висш форум на ГЕРБ ще стане ясно, че тази партия продължава да се разпада. И всеки грешен ход, какъвто е този вот, само ускорява този процес. За съжаление подобни действия на опозицията показват не само незрялостта є, но и наивността на избирателите, които дадоха възможност в продължение на четири години да управляват хора без опит, но добре обучени
да разрушават и рекетират чрез силови методи
Не е зле да се отбележи, че в изявленията на лидерите на ГЕРБ през последните дни се вижда открит стремеж към реванш и желание за саморазправа. Което, разбира се, няма как да бъде допуснато. Тези амбиции говорят единствено, че бившите управляващи са все по-далеч от действителността. И че само със закани, неподплатени от ресурс, няма как да бъдат реализирани.
Дори 

очевидната помощ и протегната ръка за сътрудничество от страна на отцепниците от АБВ не е достатъчно убедителна. 

Просто защото там са обзети от подобен реваншизъм. На всичкото отгоре подкрепата от бивш президент, който ще остане в историята с двете си имена, само ще покаже на избирателите, че са били управлявани от инженерингови продукти, създадени от стоящи в сянка олигархични кръгове, които днес са загубили битката и са фалирали. На които обаче не им пречи да се опитат да надхитрят отново гласоподавателите. Но те едва ли ще се излъжат този път. Управляващите също няма да допуснат това да се случи. А и ГЕРБ ще ги улесни с неизбежния си разпад.