Енергийното шикалкавене на ГЕРБ
Новината за възможността газовата връзка между България и Турция да бъде изградена за срок от две години, дошла след среща между министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев и турския му колега Танер Йълдъз миналата седмица, бе гузно подмината от бившите управляващи. Причината е, че докато двамата министри правеха конкретни договорки, стана ясно защо важните за страната ни енергийни проекти се провалиха по време на управлението на Бойко Борисов. В тв интервю бившият премиер не можа да даде смислен отговор за конфиденциалната си среща с потенциални инвеститори за рестартирането на проекта АЕЦ “Белене”, станала известна след съобщенията за наличието на предполагаеми записи за нея и последвалите признания, че е имало такава. Опитът на експремиера да замаже скандала с характерното за него шикалкавене само доказа, че “гьолът Белене”, който популистки размахваше като корупционна схема, не е бил такава за него и днес продължава да е в плановете му. Обясненията, че бил готов да даде гласовете на ГЕРБ за рестарта на проекта бяха повече от комични. Уж не било вярно, че ще ги даде, но при определени условия - ако управляващите били внесли проекта в пленарната зала, би го подкрепил. После съвсем се оплете, като заяви,
че бил горд, защото спрял „Белене” и го нарече отново
„един провален проект от първия до последния ход”.
Подобно извъртане в рамките на минути само ни подсети защо въпреки гръмките заклинания почти две години и половина от неговото управление вървяха обилни плащания по проекта „Белене”. И наричайки го “корупционен проект”, сега си признава, че тази корупция се е случвала в рамките и на неговия мандат. Но нека се върнем към газовата връзка с Турция, която наред с изграждането на такива връзки с Румъния и Сърбия, са спешни проекти, свързани с националната ни сигурност, след като през януари 2009 г. доставката на природен газ за България и за други страни бе прекъсната заради спорове между Русия и Украйна. Връзката с Румъния започна да се изгражда едва в средата на август 2012 г. и се очаква да приключи през тази година. Интерконекторът със Сърбия по прогнозни данни се очаква да е в готовност да функционира най-късно до 2017 г. Затова и постигнатата през миналата седмица между министрите Стойнев и Йълдъз договорка през март да се подпише споразумение с конкретен график за строежа на диверсификационната газова връзка изважда този проект от блатото на голословните и нищо незначещи политически намерения на бившите управляващи, с които ни заливаха по време на целия техен мандат.
Всъщност провалът на ГЕРБ на тема газова връзка с комшиите
бе един от най-комичните и много характерен за некомпетентността на цялото тяхно управление. Само през 2012 г. експремиерът Борисов проведе три срещи (в Анкара, Варна и Виена), които шашнаха с предложените от него небивалици останалите участници в тях. През март месец Борисов заведе осем министри в Анкара на гръмко афиширано като съвместно на двете правителства заседание, на което Борисов и Ердоган трябваше да подпишат междуправителствен меморандум за изграждането на тази газовата връзка. Турският премиер обаче попарил желанието на Борисов, като пред всички министри му показал колко е неподготвен. Ердоган питал министрите си дали са работили по тази тема и има ли подготвени документи, че да бъдат подписани на такова ниво. Това Ердоган потвърди след заседанието и пред журналистите, като заяви, че не знае до момента да са подписвани каквито и да било документи по въпроса и даже поиска, ако журналистите ги имат, да му ги покажат.
Така балонът на Борисов се спука точно като във онзи виц
от времето на социализма: “Работата е уредена, човекът каза: “Ще видим!”. Единственият документ, засягащ изграждането на тръбата, е „декларация за ускоряване на газовата връзка”, подписана от Делян Добрев (тогава все още зам.-министър) и един от турските зам.-министри на икономиката. Тази декларация нямаше никаква стойност – тя дублираше меморандума за разбирателство за изграждането на интерконектора, подписан още през януари 2010 г. между турската компания „Боташ” и „Булгаргаз”. Както и при предишни срещи, Ердоган на няколко пъти нарече Борисов свой приятел и декларира, че ще направят каквото трябва за решаването на газовия проблем. Следващата среща между двамата (този път с присъствието и на катарския премиер Хамад бин Джасим ал Тани) бе в резиденция „Евксиноград” във Варна през май. След нея Борисов директно си призна, че газовата връзка с комшиите е мираж и според него “това се дължи на факта, че Турция може да даде газ на България само при критична ситуация. Съответно Катар продава газ в райони, където си има свои пазари”. И строителството на такава връзка била неизгодна за другите две страни.
Третият провал на Борисов по темата газова връзка с Турция
бе най-комичен. Той гръмна във Виена през октомври месец същата 2012 г. На среща с партньорите от проекта за изграждането на газопровода „Набуко” Борисов ги шокира с предложението интерконекторната връзка между България и Турция да бъде част от първия етап на „Набуко” и комитетът, ангажирал се със строителството, да подкрепи финансово страната ни. Това изуменият европейски комисар по енергетиката Гюнтер Йотингер коментирал така: „През 2014 г. по програма „Набуко” трябва вече да тече газ, към днешна дата нямаме финансиране, нямаме реализиран проект”. Трябва ли да се учудваме след този преглед, че титаничните усилия на тогавашния премиер могат успешно да се сравнят с “големия шлем” на бившия президент Георги Първанов, който ще влезе в историята и с двете си имена. Изобщо не се притесняваме и от сегашното мълчание на Борисов по темата след пробива на днешните управляващи в тази посока.
При други обстоятелства експремиерът едва ли щеше да пропусне да припише този успех на себе си.
При това щеше да го направи гръмко, както обявяваше бъдещата си победа преди всяка от трите срамни негови срещи през 2012 г.
Не на последно място искаме да отбележим и нежеланието на сегашния президент Росен Плевнелиев да оцени постигнатото по темата, който иначе не се посвени да участва в онази тайна вечеря Ифтар с разследваните имами и турския вицепремиер Бекир Боздаг. Но и на това не се учудваме, защото икономическите интереси на неговите фалирали кукловоди влизат с противоречие с необходимата за страната ни диверсификация. Макар че това е тема, която пряко се отнася до националната ни сигурност, би било редно, докато не се осъществи практически, да присъства поне два пъти годишно в съветите по национална сигурност, които той свиква. Странното тупане на топката между Борисов и Плевнелиев и сегашното им мълчание показват, че те не само не са си вършили работата по времето, когато и сегашният президент бе част от правителството, но и днес тяхната цел не е добруването на българите чрез консенсус по важните за страната ни теми, а всяването на непрекъснатото разединение и противопоставяне, необходимо единствено за лично оцеляване на сриващи се извън борда политици.
