Фалшивата фасада на ГЕРБ
Видеообръщението на президента Росен Плевнелиев в деня за почит към жертвите на комунистическия режим и намерението на ГЕРБ да внесе промени в Наказателния кодекс да няма давност за престъпленията, извършени от него до падането му на 10 ноември 1989 г., биха били оценени подобаващо от десния избирател, ако бяха искрени. За съжаление, когато това се прави от един обременен със зависимости президент и от опозиция, компрометирала се по време на своето управление, то съмненията за популизъм, зад който наднича мрачното задкулисие, няма как да ни обнадеждят, че с криминалния преход е приключено.
Няма да коментираме нерадостния факт за обсебването на дясното политическо пространство от страна на ГЕРБ (като се почне със сините знамена и киченето с основните техни идеи за демокрация), няма да се спираме и на глупавото слагане на вече “Големия брат”(принадлежащ към семейството на Европейската народна партия) от страна на изхвърлените извън борда и разпилени десни партии, ще подминем и псевдоопозиционните циркове в последния парламент, но няма как да не обърнем внимание на факта, че миналият февруари свали по един безапелационен начин маската на поредния инженерингов политически продукт. Затова не минава ден, през който да не научим нещо за задкулисните маневри на ГЕРБ, които показват, че обещанията им нямат нищо общо с действителността. Например балонът за тяхната “титанична” битка срещу построяването на АЕЦ “Белене” се спука, след като станаха известни не само направените по време на тяхното управление плащания по проекта, но и демонстрираната очевидна дружба между
бившите управляващи и създателите на псевдолявата формация АБВ
Със съучастието, разбира се, на техния президент Росен Плевнелиев. Не случайно той се кани тия дни грубо да нагази в територията на правителството чрез свикания от него съвет, който ще се занимава ни в клин, ни в ръкав с еврофондовете, вместо да се потърси консенсус по действителните проблеми на националната ни сигурност.
Затова тази нова тройна коалиция (ГЕРБ, президент и АБВ) не ни изненадва, но не може да не ни впечатли с отчаяния опит да се върне статуквото на задкулисието, който показва единствено, че кукловодите от фалиралия икономически кръг не си дават сметка какво искаха протестиращите през февруари и защо последвалите ги вълни (рожба на техните тинк танкове) се провалиха.
Очевиден е и
болезненият патос, с който Плевнелиев говори срещу ДС
Но той няма нищо общо с действителността, ако трябва да анализираме присъствието на хора с подобни зависимости в близкото му обкръжение, в назначението на дипломати, както и нежеланието му за промени и реорганизиране на някои от ръководените от него служби.
Освен това не е новина желанието му всички досиета от ДС да станат публични. Истината е, че архивът на ДС отдавна не е секретен. Той бе разсекретен от 36-ото народно събрание в неговия последен работен ден (13 октомври 1994 г.). В приетия документ е записано, че „сведенията за организацията, методите и средствата при изпълнението на специфичните задачи на органите на ДС, както и агентурната информация на тези органи, отнасяща се или свързана с периода до 13 октомври 1991 г., не са държавна и служебна тайна”.
Това решение на Народното събрание никога не е отменяно.
През 2002 г. един глас не стигна на Конституционния съд да обяви отмяната на Закона за досиетата за неконституционносъобразна именно на базата на това решение, което Законът за класифицираната информация не отмени. Нещо повече – то беше потвърдено и от решение на петчленен състав на Върховния административен съд през февруари 2003 г. В тази връзка е добре да отбележим, че
архивът на ДС не е класифицирана информация
Той нямаше как да бъде засекретен, защото според Закона за защита на класифицираната информация на класификация и съответно обозначение подлежи единствено информацията, свързана с дейността на поименно посочените съвременни служби за сигурност и служби за обществен ред на Република България. А Държавна сигурност не е сред тях.
Така че евтиният популизъм на Плевнелиев, демонстриран с видеообръщението му, не може дори да бъде прах в очите на слепите. Думите няма как да компенсират разочарованието на избирателите от съмнителните връзки на поставилия се в услуга на частни интереси обитател на “Дондуков” 2.
Не на последно място е добре да обърнем внимание, че не е редно точно ГЕРБ да внася промените в НК да няма давност за престъпленията на бившия режим, след като
техни представители не са участвали нито веднъж във възпоменателните митинги за жертвите на репресиите след 9 септември 1944 г и по време на възродителния процес.
Този факт е многозначителен. Подобна демагогия, гарнирана с последните синьо-червени флиртове с бившия президент Георги Първанов, който ще остане в историята най-вече с агентурното си име, говорят единствено за едно – че мрачният свят на задкулисието прави отчаяни опити да си върне изгубените позиции. При това, за да постигне целта си, го прави със средства, които целят разрушаването на всичко, свързано с демократичното развитие на страната. А това няма как да не се забележи. Избирателите знаят много добре, че от подобни катастрофирали политици не могат да очакват нищо добро. Затова тези, които търсят реванш, ще разберат много скоро, че са напразни илюзиите им за реванш.
Накрая не може да скрием учудването си от твърде наивния опит да бъдат ухажвани репресираните и крайнодесните избиратели. Точно те са хората, които са най-потърпевши от последния четвърт век на напразни техни илюзии, че ще живеят в по-добър свят. Бихме употребили и по-силни думи, ако трябва да характеризираме подобно отношение към тях. И то от хора, които с цената на компромиси са се облагодетелствали, включително и на техен гръб. Но няма да го направим. Не за друго, а защото самозабравянето на тези политици е достигнало размери, които не предполагат нищо добро за тях. И това, че те не искат да разберат, нито виждат собственото си падение, си остава единствено за тяхна сметка.
