Опасните гафове на държавния глава
Не трябва да се чака дълго време, за да станем свидетели на поредната необмислена постъпка на държавния ни глава Росен Плевнелиев. Кой знае защо точно в деня, в който се дебатираше вотът на недоверие, той реши да покаже, че темата засяга и неговите правомощия. Няма да коментираме кухата фразеология като “има много какво да се подобри в сектор “Сигурност”, как “вотът на доверие е един демократичен инструмент” и че трябва “да се набележат мерки”. Мимоходом ще отбележим и нелепата проява на хумор, че се надявал “да има сблъсък, но не на автобусите, а на аргументите и идеите”. Подробно обаче ще се спрем на плачливото от всяка гледна точка изявление, че никой не бил дошъл от управляващите в Президентството да обсъди с него проектозаконите в сектора “Сигурност”. И че само бил чувал, че щели да му отнемат конституционни права, без дори да ги съгласуват с него. Защото те (управляващите) правели всичко под масата, макар през 2012 година да са се разбрали по тези въпроси на КСНС при него. По този повод Плевнелиев пита: “Ще ми е интересно с какви аргументи Сергей Станишев, Лютви Местан и Цветлин Йовчев ще се отметнат, ако се отметнат от собствените си думи през 2012 година, когато имахме КСНС по пакета закони в сектор “Сигурност” и постигнахме пълен консенсус.”
Паметта
на обитателя
на “Дондуков” 2става все по-къса,
а гьонсуратлъкът очевиден. Само преди седмици, когато обяви, че следващият КСНС ще е за усвояването на еврофондовете, вицето му заяви, че Съветът трябва да бъде по теми, свързани със сигурността. И че предложената от него тема е прерогатив на правителството и не е негова работа да се бърка там. Но той пропусна покрай ушите си това. Не е тайна защо Плевнелиев се опитва
да се пъхне сред
необятните
възможности
на европарите
Към това гледат и закъсалите му ментори от приятелския кръг. Няма да цитираме онази поговорка за гладната кокошка и просото, но тя прекрасно би описала ситуацията. А и по-късно, когато ГЕРБ поискаха вот за сигурността, на всички им светна, че президентът е знаел за намеренията им и вместо да предотврати вота и да се опита да потърси консенсус при себе си на водещите партии, услужливо е оставил да се вихрят скандални дебати. С други думи за пореден път се потвърди заверата между опозицията и техния президент, допълнена с изникналата групичка АБВ около бившия държавен глава Георги Първанов, целяща да клати не само правителството, но и държавността.
Затова не можем да приемемкрокодилските сълзи за предстоящо
отнемане направомощия
от човек, който през цялото време се прави на умряла лисица, но в действителност следва определени бизнес интереси, които, както на всички стана ясно, са в ущърб и на българските граждани.
Не може да пропуснем и нервната реакция преди седмица от страна на Президентството по повод една публикация в турския вестник “Заман”, където, без да се цитират конкретни източници, се съобщава, че турският външен министър Ахмет Давутоглу отлага посещение в България. Най-същественото в тази статия е интригата, че визитата се отлага, тъй като българските домакини не успели да осигурят среща на Давутоглу с президента Росен Плевнелиев. А не успели, защото г-н Плевнелиев бил с претоварен график и отказал срещата. “Заман” коментира, че подобно поведение създава напрежение в отношенията между Турция и България.
Уловката в случая е, чe не е цитирано официално изявление
Но това не впечатлява нашия държавен глава, който решава да реагира чрез съобщение на пресцентъра, в което се обяснява, че посещението се отлагало “поради възникнала необходимост министър Ахмет Давутоглу да пътува за Сочи с премиера на Република Турция Реджеп Ердоган”. И се продължава с обясненията, че публикуваните интерпретации в български и турски медии за причините за отлагане на посещението и за евентуално отражение върху двустранните отношения са неточни. И че то нямало връзка със случаите на задържане на товарни автомобили на българо-турската граница.
Особено интересно е твърдението на президента, че “визитата е елемент от подготовката на съвместното заседание на правителствата на Република България и Република Турция”. Тука всъщност е заровено кучето. Известно е, че само преди месец след посещение на нашия министър на енергетиката в Турция двете страни се договориха да започне строителството на алтернативен газопровод. И че точният график ще се уточни през март. А на съвместното заседание на двете правителства ще бъдат окончателно парафирани съответните документи, за да може газопроводът да се построи в следващите две години. Тази новина едва ли е зарадвала опозицията. Точно по нейното управление се стигна до няколко провала в отношенията с комшиите по тази тема.
Самият Плевнелиев покрай своите кукловоди има съвсем други енергийни интереси, които
влизат в противоречие с ускоряването на строителството на тръбата.
Освен това държавният глава си мълчи по въпроса отказал ли е среща с министъра. А за да се отклони вниманието от жизнено важната енергийна тема, се насочват прожекторите към конфликта между двете страни заради броя на транзитните и еднократните разрешителни, както и че близо седмица превозвачи са блокирани от двете страни на българско-турската граница.
Всъщност само бързата реакция на нашия премиер Пламен Орешарски при посещението му в Сочи да се срещне със своя турски колега Реджеп Ердоган и постигнатите договорки попречиха да се изострят отношенията между двете страни заради желанието на опозицията да се дестабилизира властта по всякакъв начин. Сигналът от Сочи е важен не само за кризата с превозвачите, но преди всичко с официалното изявление на нашия премиер, че в подходящ момент по-късно тази година ще се насрочи в София съвместното заседание на кабинетите на България и Турция. „Така че, надявам се, на тази среща да бъдат дискутирани и други интересни и за двете страни въпроси”, допълни многозначително Орешарски, което показва, че независимо от непремерените действия на държавния ни глава отношенията между двете страни ще се развиват добре в икономическата област, което е добре дошло в момент, в който страната ни започва да се отърсва от бакиите, натворени от предишните управляващи.
