Общо показвания

четвъртък, 26 април 2012 г.

Краят на тъмното президентстване

След десет години лъжи и работа на тъмно президентската институция излезе на светло. Напълно обяснимо е, че това не се нрави на БСП, нито на Октопода, защото криминалният преход си отива. В духа на комунистическите традиции БСП, от една страна, ще бъде яростна опозиция на новия държавен глава, но от друга, ще иска да се дистанцира от мрачните десет години на Георги Първанов. Още повече че той има претенции към поста на сегашния лидер Сергей Станишев.  Веднага ще отбележим, че шансът за саботажни действия от страна на левицата е нулев, защото всяко тяхно действие в тази посока ще покаже колко фалшиви са техните ценности. Лошата картина за червените се допълва от публичността и обявеното от държавния глава намерение Консултативният съвет да се превърне в работещ орган, неговите членове да се събират на всеки три месеца по веднъж, без да чакат кризисна ситуация да ги принуди да я решават по спешност. Това, което
определя откритостта на новия президент
е използването на съвета „като инструмент за постигане на консенсус в името на гражданите и държавността”, както лаконично той самият формулира основната цел на сбирките. Като технократ Плевнелиев забелязва основния недостатък, за да работи добре този механизъм  - липсата на ясни вътрешни правила, както е записано в закона, но не се е случило. Точно затова държавният глава иска тези правила да бъдат не само формулирани, но и подкрепени от водещите политици. Президентът стига и по-далече в намеренията си, като съвсем ясно отбелязва, че енергийната независимост, която трябва да се постигне чрез диверсификация на трасетата, не е само обект на политически интереси, тя е необходима на гражданите, за „да имат достъп до конкуриращи се доставчици и гарантирани пазарни цени, подвластни на пазарни механизми”. Президентът пояснява, че усилията трябва да са и на самите граждани, тоест те да се постараят да участват активно в процеса на изолирането на жилищата и в своята квалификация, за да може да имат реален принос, а не да очакват, че
някой свише, както беше по времето на соца, ще решава вместо тях
Другото съществено нещо е, че Плевнелиев с помощта на подкрепящите го десни политици твърдо е решил да се освободи от подозрителното бреме на едноличната власт върху някои спецслужби, които по време на целия досегашен преход се смятаха за недосегаеми и винаги са били обект на спекулации. Решението на държавния глава е разбираемо, особено на фона на редица обвинения, както и на нелицеприятните факти, които почнаха да излизат след последните уволнения в тези спецслужби. Ако се потвърдят досега появилите се факти за използване на спецслужбите за лични нужди, политически интриги и дори съмнения в извършването на насилия, то промяната в тях  се явява наложителна. От ГЕРБ вече са определили и месец октомври като краен срок за приемането на закони за спецслужбите, каквито досега не съществуваха. Любопитно е да се отбележи, че БСП прояви сговорчивост и лидерът на партията Сергей Станишев заяви след заседанието, че по темата за реформите в сектор „Сигурност” има единомислие. И че трябва след приемането на Стратегия за национална сигурност  да се пристъпи към Устройствен закон за системата на сигурността, в който
ясно да бъдат разписани правомощията и отговорностите
на всички основни институции – президент, Министерски съвет, Народно събрание, както и балансът между различните служби”, заяви Станишев. Така президентът Плевнелиев постигна още в първото си заседание консенсус по това Националната разузнавателна служба (НРС) да премине към Министерския съвет, а Националната служба за охрана (НСО) да остане към администрацията на президента. Съгласие бе постигнато и за осъществяване на парламентарен контрол върху реформите в сектор „Сигурност”.
Що се отнася до енергетиката, ясно беше, че след проваления вот на червените консенсус по темата няма да има засега. Станишев направи достатъчно в сектора „Сигурност”, за да се разграничи от Първанов. Сега е въпрос на време да се поучи от своя френски колега социалист и кандидат-президент, който обеща да съкрати ядрените централи наполовина.
Същественият извод, който може да се направи от първия КСНС е, че добрите инициативи на новия президент Росен Плевнелиев няма да останат нито незабелязани, нито невъзнаградени.