Отровни червени целувки

Не минава ден, в който да не избухне скандал в БСП заради лидерската битка между Сергей Станишев и Георги Първанов. Дори когато двамата заедно се появиха за първи път от месеци насам на сбирката вчера в столичния район „Красно село”, се видя, че усмивките и дружеският разговор са фалшиви. А и поляризацията в партията заради съперничеството между двамата е такава, че феновете им не крият вече зад кого стоят. Точно това направи и председателят на районния съвет на БСП Петър Апостолов, който недвусмислено подкрепи Станишев. Но преди това не пропусна  грубо да се подиграе с проекта АБВ на бившия президент, определяйки го като „квазиполитически”. Нещо, което едва ли би си позволил, докато Първанов обитаваше „Дондуков” 2. Местният лидер стигна и по-далеч, като обясни на активистите, че съществената разлика между двамата е, че Станишев е председател на Партията на европейските социалисти (ПЕС). Затова бившият премиер имал подкрепата за лидерския пост в БСП и на евросоциалистите. Фактът, че една част от залата бурно аплодира тези думи, а другата част безмълвно си затрая, е показателен за случващото се в Столетницата.

Няма да се спираме на закачките между двамата основни кандидати за поста. Но не може да бъде пропуснато обяснението на Първанов за проекта „Алтернатива за българско Възраждане” (АБВ), че той бил създаден в диалог с ръководството на БСП и че е замразен, за да не се разпиляват гласове. Ако това беше така, човекът, който ще остане в историята като първия български държавен глава с две имена – едно за пред хората, а другото за кукловодите му, трябваше да си вземе поука и да не цепи партията си пак. Очевидно обаче провалът на псевдонационалистическия проект не е стреснал Първанов.

Всъщност, не бива да се учудваме, познавайки добре неговата двойнственост, благодарение на която Октопода шества безметежно през годините на криминалния преход. Само че в партия със стогодишна история може и да не обръщат внимание  на връзките с бившите тайни служби, понякога те дори са повод за гордост за тях, но със сигурност си дават сметка, че няма как да живеят едновременно във времето на Тато и на НАТО.

Червените имат опит в пребоядисването. В зората на демокрацията за една нощ от комунисти станаха социалисти. Първанов стори същото – от отявлен антинатовец се превърна в най-пронатовския политик. Но кой да му повярва, както не му повярваха и за „големия шлем”. Затова и лидерската битка в БСП е с предизвестен край. На „Позитано” 20 не им трябва повече човекът с харамийския псевдоним. Той не само че ще ги връща назад към миналото, но и ще им пречи да вървят напред. Още повече че тепърва ще излизат скелети от гардероба на неговото президентстване.

От друга страна, изобщо не се съмняваме, че нелицеприятните факти са допълнителен стимул на Първанов да се стреми към висшия партиен пост, за да се предпази от техните последствия. Само че времената вече са други, висшите постове, било те партийни или държавни, не гарантират недосегаемост. Принципът „Ние няма да ви закачаме, защото утре и вие, като дойдете на власт, няма да ни разследвате“, вече не работи.

Но това едва ли се разбира от Първанов. Резултатът от тази битка ще стане ясен не на предстоящия конгрес на 19 и 20 май, а догодина на парламентарните избори, когато БСП окончателно ще тръгне по пътя на разпадналия се СДС.