Един напълно излишен и скъпоплатен от данъкоплатците
пленарен ден ще се състои днес следобед. Празнини в основния закон - конституцията, и в Правилника за
организацията и дейността на Народното събрание пречат заседанието на
депутатите да бъде автоматично отменено, след като в четвъртък народните
представители от „Атака” оттеглиха подписите си от искането за вот на недоверие
към правителството. Има възможност след съобщението на председателя на
парламента за отказа на атакистите от подписката да се продължи заседанието
като извънредно и на него да се приеме отчетът на Сметната палата, както
предлагат от ГЕРБ. Но това им намерение със сигурност ще бъде оспорено и преди
то да бъде осъществено, ще минат часове в процедурни хватки за провеждането на
дебатите по вот на недоверие. Веднага трябва да отбележим, че е добре и
здравословно за самите народни избраници редом с важните законопроекти да
приемат такива правила, които да им дават възможност предимно за
законотворчество и максимално да ограничават възможностите за шикалкавене и
пилеене на нашите пари.
Истинско чудо би било, ако
червената опозиция се откаже от саботажните си намерения
и се съгласи с мнозинството за ползотворен пленарен ден. Със
сигурност няма да се приеме и евентуалното предложение за подобряването на
тяхната работа и спестяването на губещи времето процедури. Това, което ще
обявят от БСП, е инициативата им за референдум, както и че най-вероятно ще
сезират Конституционния съд да се произнесе по казуса могат ли да се оттеглят
подписи от искане за вот или друга процедура, след като те веднъж са били
положени. Техни близки юристи смятат, че депутатите са изправени пред правен
казус, тъй като в парламентарния правилник има текст, според който след
насрочване на разискванията от председателя на Народното събрание народни
избраници не могат да оттеглят подписите си от предложението. В конституцията в
чл. 89 (1) е записано, че „една пета от народните представители може да
предложи на Народното събрание да гласува недоверие на Министерския съвет.
Предложението е прието, когато за него са гласували повече от половината от
всички народни представители.” Но
не е разгледана хипотезата с оттеглянето на подписи
Атакистите, които първо се подписаха, а след това се
отказаха от подписите си, заявиха, че са го направили заради некоректност на
БСП. Целта на „Атака” била
да се предизвика референдум, а не да се прави пиар акция
Това на практика означава, че ако депутатите на БСП обявят,
че ще правят подписка за референдум за строителството на АЕЦ „Белене”,
атакистите ще го подкрепят. Днес те най-вероятно ще повторят мотивите си и ще
обвинят червените в задкулисно заиграване с други партии и пренебрегване на
„Атака” по темата за енергийния референдум. От „Позитано” 20 вече определиха
действията на оттеглилите подписите си като ход за спасението на тяхната
парламентарна група и поредната колаборация с управляващите. Лидерът на
социалистите Сергей Станишев обяви, че ще се бие да има вот. По думите му това
е абсурдна ситуация, няма право за връщане на подпис. Според него, след като
има внесен вот на недоверие с 48 подписа и има решение на парламента за
провеждане на дебати и решение, което насрочва гласуване, това няма как да бъде
отменено. Очаквано прозвучаха и популистките обвинения, че управляващите се
страхували от дебати и затова натиснали „Атака”
Веднага ще отбележим, че тези, които се страхуват, са
същите, които обявиха преди време, че са направили „голям шлем” в енергийната
политика на страната. Няма да пропуснем и предизвестения резултат от
референдума по темата, защото още отсега
близо 68% от българите са против. И причината за това е
миналогодишната зловеща авария във „Фукушима”,
както и очевидният отказ на водещи европейски страни да
развиват ядрената си енергетика. Когато Станишев казва, че е „справедливо
хората да се произнесат", защото имало опасност в бъдеще сметките за ток
да са по-големи от пенсиите, е хубаво преди това да се провери как потъна
единият милиард в гьола на „Белене”, защо самият лидер и премиер тупаше топката
и бавеше проекта, за което и беше обвинен от експрезидента и днешен основен
конкурент за лидерския му пост Георги Първанов, и най-вече нека си признае
каква е сегашната му игра с този вот. Защото е очевидно, че вотът нямаше да е
нито срещу правителството, още по-малко срещу самия лидер на БСП, но със
сигурност
щяха да бъдат разровени авгиевите обори на президентството
от времето на държавния глава с двете имена. Не че сега от
там всекидневно излизат обезпокоителни факти, в които най-малкото е, че са
харчени пари на данъкоплатците не за целите, за които са били предназначени. И
насочването на вниманието им към задкулисието и тъмните страни на управляваната
от Първанов в продължение на десет години институция, както и прилежащите й
служби, никак не е случайно. То е част от голямата вътрешнопартийна битка
която се води в момента в БСП. Няма да се спираме сега на
нейното безсмислие и слабо значение за обществено-политическия живот.
Няма да обясняваме и защо основните загуби ще претърпят
социалистите и че това ще се види не на конгреса, а след предопределения
печален резултат на следващите парламентарни избори.
По-интересно е да се разбере дали старите партии като БСП и
СДС (както и ДСБ) могат да се поучат от поведението си, довело до такъв
драстичен отлив на избиратели. Това, което със сигурност може да се каже, е, че
сините ловко искаха да се възползват от вота,
за да се измъкнат от червено-синята мъгла
в която се бяха набутали близо година и половина заради
съучастието си с бившите комунисти в глупавата битка със сродната народна
партия.
От друга страна, десницата искаше да изтрие лошите спомени
от собственото си участие в осъществяването на ядрените проекти и да получи
всички дивиденти от попрището си на борец срещу тях.
Сега, когато тази възможност отпадна заради невъзможността
от пленарна изява на сините, ще е любопитно те как ще продължат да се държат в
парламента – като опозиция или като партньор на управляващите. След като
неколцина млади лидери напуснаха ДСБ, вече не е тайна, че броженията вдясно са
заради
непоследователната политика, водена от Синята коалиция.
Сега дилемата пред двете партии е дали тя да продължи в този
формат, или те да тръгнат към отделно явяване на изборите и съответно да водят
своя си политика, която най-вероятно ще се определя до голяма степен и от
отношението им към управляващите
Има нещо символично в това, че и на БСП, и на СДС им
предстоят конгреси. И ако в БСП все още не са наясно, че оцеляването им виси на
косъм, то сините нямат избор.
Те или ще трябва да тръгнат по свой нов път, като се опитат
да привлекат напусналите ДСБ, или ще се примирят с формата Синя коалиция и
най-вероятно ще отпаднат от следващия парламент.
Всъщност провалилият се вот на недоверие към управляващите
съвсем ясно показва, че
няма промяна в нравите на двете стари партии.
Бившият президент, разкрит като агент на тайните служби на
комунистическия режим, се върна съвсем обяснимо в старото си амплоа на
антинатовец - този път като защитник на „мирния атом”. Сините лидери пък решиха
да се освежат с няколко лицеви опори. Но и едните, и другите няма как да
скрият, че над тях е сянката на Октопода. Само че този път действията им не
стряскат, а будят смях, също като в онзи виц, в който на единия бряг на река
Нил се провеждат маневри на американската армия, а на другия бряг два крокодила
- червен и син, разговарят: „Ееех... Хубава е река Нил.” „Хубава, хубава, но
реката Волга е по-хубава, другарю майор!” Истината е, че времето на техните
конспирации свърши, вижда се и краят на криминалния преход. Някой ще трябва да
си плати за белите и да върне парите на данъкоплатците.
