Общо показвания

вторник, 10 април 2012 г.

ДСБ - партията на страха

Само за две седмици втори заместник на Иван Костов подава оставка. Даниел Митов се присъедини вчера към по-рано напусналите Прошко Прошков, Христо Ангеличин и Петър Николов. По-късно през деня четиримата в обща декларация обявиха, че напускат и партията. Те, заедно с Радан Кънев и Петър Москов се смятаха за ядрото на „златната младеж” на Командира, в обучението на които той твърди, че е инвестирал много. Беше горд с тях, те му служеха за лице на новото формирование „Демократи за силна България”, но скритата цел бе

да преперат неговия имидж

на загубил доверието на десния избирател премиер, който вместо да помогне за създаването на средна класа, затвърди икономическата власт на червените мандарини.
Младите десебари от своя страна, като много други сляпо вярващи в своя кумир, наивно си мислеха, че веднъж напуснали „партията на клиентелистите” (както Иван Костов определи СДС, след като взе всичко възможно от съюза) и създавайки ДСБ, ще възродят десницата и ще си върнат повече от два милиона избиратели, гласували за дясното правителство през 1997 г. Но постепенно им светна, че с Костов нямат никакви перспективи, че ще бъдат вечна опозиция на всичко и всички. И всъщност, че ще продължат да работят единствено за да може да осигурят няколко места на Командира и приближените му стари влъхви в парламента.
Наистина прав е Прошко, че те (заедно със СДС) са се превърнали в партия на страха, в която се демонстрира уж бравурно и щастливо съществуване на себехвалене за победи над вятърни мелници, но всъщност единствената ръководна мисъл е как да бъде прескочена четирипроцентовата бариера. И поради тази причина политиката им е крайно непоследователна, стигаща до съмнителни сделки с червената партия, която би трябвало да бъде техен основен опонент.
„Бариерата от 4 процента се е превърнала и във вид бариера пред мисленето. А аз искам да правя реална политика”, декларира Прошков. Ще кажем направо – не може да има мислене там, където има страх. Той е този, който ги превръща в сметкаджии, които с помощта на апаратни хватки искат да постигнат така желаното пребиваване в парламента.
Затова съвсем обяснимо страхът от неудобните въпроси е този, който накара Командира да отмени насрочената за вчера редовна пресконференция.

Любима хватка на Тато, ловко прилагана

и от бившия преподавател по марксистка политикономия - да се скрие, докато отмине бурята, или пък, както той обича да се изразява, да застане на едно място и да чака другите да го настигнат. Младите вдясно обаче не искат нито да се крият страхливо от бурята, още по-малко пък да догонват Макиавели, който иска да ги излъже, че е недостижим на върха и че няма начин да застави себе си да се отбие от пътя, по който досега неизменно е преуспявал – не, разбира се, за всички, а единствено за себе си.
Младите в ДСБ проумяха и друго – че Костов няма никакво намерение нито да се оттегля, нито да става почетен председател. И че докато той е в партията,

това ще е знак

че криминалният преход не е свършил. И Октопода подготвя завръщането си с мимикрирали играчи, умело отклонявайки вниманието към политици като Костов и Георги Първанов, който със сигурност ще остане в историята като първия български президент с две имена. Двамата всъщност са тези, които винаги са си подавали топката така, както са им нареждали кукловодите. Но на младите десебари им светна, че ако останат, ще си дундуркат Командира и с памперси като Леонид Илич.
Най-вероятно Костов и към Митов ще приложи тактиката на мълчанието, тайно надявайки се всичко да отшуми за три дни. И след време никой да не се сеща за него, както вече не се говори за Прошков и Ангеличин. Но по всичко личи, че това ще се окажат напразни надежди – четиримата напуснали твърдят в декларацията си, че не абдикират от политиката и не се отказват от общността, с която споделят общи политически ценности, и смятат да продължат да търсят новия смисъл на българската десница, за да не оставят, по думите им, без глас десните избиратели.
Случващото се в ДСБ идва точно навреме за техния партньор СДС.

Там все още умуват дали да запазят Синята коалиция.

Върхушката им си прави същите сметки - как да влезе в следващия парламент.
Това обаче, което се вижда с просто око, е, че след като цветът на ДСБ го напуска, глупаво би било СДС да се загробва с провалените политици от ДСБ начело с Костов. При това на „Раковски” 134 нямат много време за умуване, ако не искат да се случи същото и с тях.
Що се отнася до Командира и неговите прехвалени от феновете му политически умения, в заключение ще цитираме любимия му Макиавели: „За ума на властимащия първо съдят по това какви хора той е допуснал до себе си; ако тези хора са предани и способни, то може винаги да сме уверени в неговата мъдрост, защото той е съумял да разпознае техните способности и да задържи тяхната преданост. Ако те не са такива, то и за владетеля ще се мисли същото, защото първия гаф той вече е извършил, избирайки си лоши помощници.”