Само 10 дни след като неколцина от най-известните млади лидери в ДСБ обявиха, че се оттеглят от ръководни позиции, а някои дори напуснаха партията, в БСП е на път да се случи същото, след като в петък (06.04.). Националният съвет реорганизира направлението за младежка политика в партията и остави някои от апаратчиците без работа. Червените младежи подскочиха, защото заподозряха лидера Сергей Станишев, че си отмъщава заради близките отношения на структурата с бившия президент Георги Първанов. „Прави се опит да се разбие младежкото движение. Няма да го допуснем, ще има революция”, закани се депутатът Драгомир Стойнев. По-рано пък избухна скандал между Стефан Данаилов и ексдепутата д-р Илия Баташки заради проектообръщение на пленума към социалистите и симпатизантите на столетницата за 48-ия конгрес на БСП, в което се иска да се заклеймят "всякакви опити за завишаване броя на членовете и основните организации", "препятстването на участието на червени в живота на партията", както и да бъдат отхвърлени "като порочни всякакви форми на контролиран вот на делегатите на конференциите и на конгреса". Според Ламбо това било ненужно. Той бе подкрепен от Кирил Добрев и Румен Петков. В спора се намеси Баташки, който поиска категорична подкрепа за обръщението и обвини опонентите си във „вадене на ножове, или вадене на по-твърди бухалки". На следващия ден, събота (07.04.), червеният депутат
Петър Димитров отърва пердаха в Добрич само защото се опита да спре местната партийна конференция. Предната вечер „Позитано” 20 реши да отложи форума с един месец, заради съмнения в апаратни манипулации и дори създаде работна група, която да ги разследва. Преди да бъде изгонен от форума, Димитров дори се закани, че „партията не е доброволна организация и не може всеки да си прави каквото си иска".
Общото между тези три неприсъщи за традициите
в стогодишната партия случки е разрастващият се лидерски конфликт между Станишев и Първанов. И в трите схватки наднича сянката на президента с двете имена. Червените младежи бяха първите, организирали така наречените срещи на Първанов, най-близките му хора от ръководството пък се втурнаха чрез апаратни хватки да осигуряват за делегати на конгреса негови фенове, Добрич бе сред откликналите на позивните. Известно е обаче, че Станишев не бърза с отвръщането на ударите, макар че има тази възможност, оставя Първанов сам да греши с прибързаните си ходове. Първанов няма този ресурс, който имаше като държавен глава, няма и добър международен имидж заради досието в Държавна сигурност, но разполага най-вероятно с компромати, които със сигурност ще използва предконгресно. Станишев няма досие, председател е на евросоциалистите, разполага и с апарат. Ако има слабо звено, то е в апаратните игри, където засега има пробиви по места. Но това е временно и по-скоро се дължи на умението на червения лидер да изчаква и да нанася контраудара в подходящия момент.
Лоша шега може да му изиграе вотът на недоверие
срещу управляващите заради АЕЦ „Белене”. Най-вече заради съюзът с атакистите. Но не се знае дали дебатът в пленарната зала няма да му донесе ползи във вътрешнопартийната битка. Известно е, че Първанов бе човекът, който се изхвърли че е направил голям шлем хвърляйки в тигана рибата преди още да е уловена в морето. Сега точно той е човекът, който обвинява Станишев, че не е превърнал в необратим процеса със строителството на АЕЦ „Белене”. Истината обаче е друга и тя е, че точно бившият държавен глава е виновен, че не е бил структуриран този проект така че да отчете рисковете в бъдеще и с прибързаните действия го е направил неосъществим. При един дебат и при заканите на управляващите да изнесат нелицеприятни факти най-вероятно ще лъсне, че Първанов е този, който на практика
е работил в ущърб на националните интереси
Първанов прави и друг грешен ход с настояването си за референдум по темата. Той е очевидно популистки и не е възможен да се осъществи. Така той олеква, макар че може да използва липсата на такова искане за допълнителна атака срещу Станишев на конгреса.
Сега нека да видим какво се случва вдясно след като там имаше брожения. От тримата (Прошко Прошков, бивш кандидат за кмет на София и районен кмет на „Лозенец”, Христо Ангеличин, бивш заместник кмет по културата на София и Петър Николов), които се измъкнаха от опеката на Иван Костов, най шумен бе Прошко. В продължение на няколко дни той разкри цялата истина за култа към личността на Иван Костов и че дясната върхушка има една единствена цел чрез формалната Синя коалиция – да се настани отново с петнадесетина депутати в следващия парламент. И в действителност няма никакви намерения да се върне на власт. Ангеличин пък директно отиде да прави структури в провинцията на сдружението на Меглена Кунева. Сините от СДС пък поставиха въпроса
дали да не се отделят от ДСБ и да се явят самостоятелно на изборите
И в двата случая двамата лидери – Иван Костов и Мартин Димитров, не се вързаха и не нагнетиха допълнително напрежението, както става в момента в БСП. Две седмици след броженията, бунтарите вече не се чуват, старото статукво е на път да се възстанови и Костов и Мартин да си стиснат ръцете. Друг е въпросът дали те въобще ще влязат в следващия парламент. Избирателите им дадоха ясен знак по време на президентските и местните избори миналата есен, че не искат да гласуват за партия, която се съюзява със социалистите в парламента. Сега, за да подлъжат избирателите отново да гласуват за тях, сините казват че ще са против искания от червените вот на недоверие. Но това няма да е достатъчно да си върнат доверието.
Припомняме бурята в чаша вода в синия лагер не за друго, а за да прогнозираме, че и
в БСП ще се случи същото веднага след като конгресът през май приключи.
Станишев ще си запази поста, Първанов ще се скрие временно зад научната си дейност на бивш президент. Но червените ще загубят доста избиратели и нищо чудно партията им да започне да се маргинализира през следващия парламент, както се случи след загубата на сините през 2001 г.
Изводите, които могат да се направят са, че е необходима смяна на червено-синия елит, умело подавал си топката през целия криминален преход. Но тази смяна не може да се случи заради окопаването и вляво и вдясно на главните виновници за създаването на Октопода. Затова двете традиционни партии все повече обезсмислят съществуването си, а младите им членове и симпатизанти, разбирайки невъзможността да ги променят отвътре, започват да търсят други алтернативи.
