Георги Първанов и Ангел Марин няма лесно да се измъкнат от съмнителните помилвания и даване на българско гражданство. Депутатите от управляващата партия ГЕРБ и независимите им колеги от РЗС ще внесат след великденските празници предложение за създаване на нова парламентарна комисия. Тя ще се занимава с проучване на фактите и обстоятелствата, свързани с действия и инициативи на длъжностни лица от органи на изпълнителната власт, както и на граждани при и по повод помилване, опрощаване на несъбираеми държавни вземания и даване и възстановяване на българско гражданство и освобождаване и лишаване от него за периода 22 януари 2002 г. – 22 януари 2012 г. Това са част от подготвяните от тях мотиви. Като пряк повод за създаването на новата комисия те отбелязват решението на Конституционния съд да закрие комисията, която се занимава с помилванията през двата мандата на експрезидентската двойка Георги Първанов – Ангел Марин. За да бъдат предприети съответните законодателни инициативи, в самото си решение висшите магистрати дават правна рамка, в която избраниците на народа могат да продължат своите разследвания. Например в него се казва, че “правното положение на президента не допуска упражняването на парламентарен контрол върху неговите актове”. Но от това „обаче съвсем не следва, че
той е безконтролен държавен орган
и издадените укази не могат въобще да бъдат предмет на контрол”. Според тях обаче не парламентът, а магистратите от КС са тези, които са в правото да се произнасят по конституционността на актовете на президента (чл. 149, ал. 1, т. 2 от конституцията), както и дали той е нарушил конституцията или е извършил държавна измяна (чл. 149, ал. 1, т. 8 във връзка с чл. 103, ал. 3 от конституцията).
Тук е уместно да припомним отново, че над сто и петдесет от престъпниците, помилвани от бившия вицепрезидент Марин, са осъдени за жестоки убийства и изнасилвания. Бяха изнесени три конкретни случая на проявена милост към убийци, извършили престъпленията “с особена ярост и нечовешка жестокост”. При това комисията по помилванията категорично се е противопоставила, но въпреки това Марин еднолично взел решенията. Според мнозинството от членовете на комисията „изключителното право на вицепрезидента да помилва не трябва да се използва като обикновен арсенал за подпомагане поправянето и превъзпитанието на лишените от свобода”, отбелязват специално членовете й. Но Марин не се съобразява.
Станаха известни и редица случаи на даване на големи подкупи за получаване на българско гражданство.
Свидетели застанаха пред вече закритата комисия с имената си и съобщиха фактите.
Не може да пропуснем и скандалното награждаване на Марин с орден „Стара планина”, който той по-късно върна. Според мотивите, посочени от неговия началник Първанов, вицепрезидентът бил награден “за изключително големите му заслуги към Република България - като офицер Марин е имал значителен принос за изграждането и развитието на сухопътните войски в Българската армия, а като вицепрезидент - и за работата с българите, живеещи извън пределите на страната”. А като връща ордена, Марин казва следното: “Това е, което мога да направя като генерал от Българската армия и вицепрезидент на България, за да запазя не само моята лична чест и достойнство, но и честта и достойнството на хиляди хора, на България.”
Ще кажем направо, че днес след като станаха известни тези драстични случаи и най-вече заради паметта на жертвите и техните близки,
оправданията на двамата звучат кощунствено
Ще пропуснем натрапващия се извод, че ако достойните български генерали, загинали за родината, биха могли да станат свидетели на тези му действия, сигурно биха се преобърнали от срам в гроба. Но ще подчертаем, че тези помилвания показват защо преходът се нарича криминален и защо всекидневно изплуват пипала на Октопода, които трябва да бъдат отрязани.
Няма да пропуснем да цитираме и част от особеното мнение, с което трима съдиите подписали решението на КС. Според тях както действащият, така и бившите президенти не могат да бъда укорявани, че досега указите им не са съдържали мотиви. Но „в демократичните правови държави, сред които според конституцията от 1991 г. е и Република България, управляващите дължат на управляваните обяснение за взетите от тях решения”. И това, че те не са били обвързани с правното основание да публикуват мотивите си, не означава, че „такова задължение не може да бъде въведено със закон”. Те са категорични и неслучайно констатират, че „персонализацията на властта е характерна само за
предмодерните и тоталитарните общества”
Разбира се, няма съмнение, че непосредственият парламентарен контрол върху дейността на президентската институция е недопустим, но в условията на демокрация и разделение на властите не би трябвало да има държавен орган, който да се третира като неприкосновена “свещена крава”, твърдят тримата висши магистрати. Според тях „няма никакво конституционно основание да бъде забранено на Народното събрание да създаде временна комисия, която да проучи и анкетира фактите, пораждащи съмнения, че президентът или вицепрезидентът са нарушили конституцията с оглед вземане на решение за сезиране на Конституционния съд с обвинение по чл. 103, ал. 2 от конституцията или с искане за установяване на противоконституционност на конкретен президентски акт”.
Точно в тази посока смятат да работят и депутатите от новата комисия. Според тях освен да бъдат разследвани всички по веригата на даването на помилванията и на гражданството и да бъдат предприети съответните действия, включително и сезирането на Конституционния съд, трябва да се узакони задължително обнародване на указите на държавния глава за помилванията.
Публичността ще е достатъчна гаранция на тези, които се занимават с тази дейност, да бъдат прецизни и да не допускат съмнения за действията на президентската институция.
