Президентски съвет за единството

Енергийната сигурност е една от темите, които премиерът, председателят на Народното събрание, лидери на парламентарни групи и министри ще обсъждат днес при президента на страната Росен Плевнелиев. Темата не е нова, но е актуална заради проваления вот на недоверие към управляващите. Всъщност до подобно изнервяне на обстановката едва ли би се стигнало, ако разумът, а не популизмът и игрите в сянка бяха надделели, и тези, които ще се съберат на „Дондуков” 2 бяха предвидливо изчакали този ден. Още повече че от няколко седмици се знаеше, че такъв съвет ще има. От Синята коалиция се възползваха от предизборното обещание на новия президент енергийната сигурност да е негов основен приоритет и при срещата си с него преди месец му предложиха на първото си заседание КСНС да се занимава с две теми ­ енергетика и реформа в сектора за сигурност, което той съвсем естествено прие. По-късно се състоя и среща на държавния глава с лидера на ДПС Ахмед Доган, след което стана ясно, че има база за постигане на съгласие по тази тема, което бе формулирано лаконично от началника на кабинета на държавния глава Цветлин Йовчев: “В България може да бъде постигнат надпартиен консенсус по енергийната тема, административната реформа, електронното правителство, подкрепата на малките и средни предприятия”.

Тук е уместно да се отбележи, че от първия си работен ден държавният глава спазва думата си, че

ще отвори вратите на президентството за всички

които „имат какво да кажат”, тоест не само политици, но и специалистите ще могат да дадат опита си по всяка една от дискутираните теми, а публичността на дискусиите ще гарантира прозрачността на взетите решения. Идеята на държавния глава е да няма повече измислени победи като „големия шлем” на бившия президент Георги Първанов, а да се оправдаят очакванията на българите за нов тип политика, която да обединява техните усилия и да надгражда постигнатото. В основата на всички усилия по време на мандата на Плевнелиев ще бъде изпълнението на програмата 2020, в която един от основните акценти ще е енергийната ефективност. Според него постигането на консенсус с политиците ще доведе до резултати още през 2012 г., като основната цел ще е сметките за ток вместо да вървят нагоре да слизат на долу. Позицията му е ясна и той я отстоява още от времето, когато беше министър. Това може да се постигне единствено чрез енергийната независимост, чрез сигурни енергийни доставки, чрез диверсификация на трасетата за пренос на енергоресурси и либерализирането на енергийния сектор.

На този фон още отсега може да се направи изводът, че шансът е на страната на Плевнелиев. Вярно е, че той има

шумен опонент в лицето на БСП

но той е единствен и със затихващи функции. Видя се, че тактиката на саботиране на президентската институция е неуспешна. Могат да бъдат посочени два случая. При първия червените се опитаха да вбият клин между държавния глава и премиера в безуспешен опит още по време на предизборната кампания да вменят на избирателите, че Плевнелиев няма да бъде президент на всички българи, а протеже и безгласна буква на един човек. Видя се, че се случва точно обратното – премиер и президент, не само че работят в тандем, но и че надпартийните възможности на институцията ще бъдат максимално използвани, за да се подпомагат решения на правителството в сложни казуси. Ако това беше разбрано на „Позитано” 20, нямаше да се стигне и до втората акция на социалистите с инициирания от тях вот на недоверие към управляващите по енергийната тема. Още повече че можеше да се съобразят с афиширания от държавния глава консултативен съвет и да покажат добронамереност и уважение към институцията. Не ни се ще да вярваме, че една от целите на въпросния вот е да бъде

нажежена обстановката

в президентството и дори да бъде провалено това заседание. За щастие поредният неуспех на бившите комунисти показва, че и на заседанията на „Дондуков” 2 те ще са в малцинство, още повече че и доскорошните им управленски партньори са твърдо за енергийната независимост на страната.

Можем и да продължим по темата и да попитаме социалистите с какви очи биха отстоявали позициите си за АЕЦ „Белене”, след като стана ясно от огласените данни от доклада на консултанта по строителството на централата, английската банка №SBC, че токът от АЕЦ “Белене” ще е около осем пъти по-скъп от този от АЕЦ “Козлодуй”. (Според експертите минималната цена на тока от АЕЦ „Белене” за 60-годишната експлоатация на централата би била близо 75 евро за мегаватчас или 146 лв. За сравнение – по данни на ДКЕВР цената без ДДС на произвежданата електроенергия от АЕЦ „Козлодуй” е 15,30 лв. за мегаватчас). И че общите разходи по строителството на самата централа и инфраструктурата биха били в размер на 10,35 милиарда евро.

В допълнение към тези данни, с които социалистите безотговорно жонглираха досега

се прибави и направеното от министъра на енергетиката и туризма Делян Добрев съобщение, че Националната електрическа компания (НЕК) няма пари да плати заема за 250 млн. евро от БНП-Париба за подготовката на проекта за строеж на АЕЦ "Белене", чийто падеж е на 23 май, нито да погаси обещаните на руснаците суми по извършената от тях работа до спирането на ядрения проект в края на март 2012 г.

Поне от кумова срама социалистите трябваше да си траят, вместо да организират рехави митинги и подписки за референдум. Хубаво би било днес при президента те да дадат идеи

как да бъдат почистени техните авгиеви обори

Истината е, че на хората им дойде до гуша от популизъм. Те просто искат да знаят в чии джобове потъват парите им на данъкоплатци. Неслучайно обществените нагласи на 68% от българите са против централата, но и не малка част искат възмездие за виновниците за грешно структурирания проект.

Не бива да се хранят илюзии, че на първия консултативен съвет при новия президент няма да станем свидетели на опити той да се превърне в безсмислена говорилня. Вярно е, че на БСП є предстои конгрес. И всички виждат, че битката за лидерския пост е жестока. Но пък никога не е късно лидерът им Сергей Станишев да даде знак, че не е конюнктурно избран за шеф на партията на евросоциалистите (ПЕС) и покаже европейско мислене и национално отговорно поведение.

Иначе, след поредния провал на социалистите, лесният път за държавния глава би бил кучетата си лаят, керванът си върви. Но той знае, че този път никога не е водел до истински успех. Дано го разберат и социалистите.