Две събития от миналата седмица показаха, че Законът за досиетата може не само да разкрие тайните договорки между червени и сини по време на криминалния двадесетгодишен преход, но и да лустрира завинаги от партиите им лидерите, свързани с него. Социалисти от лагера на Сергей Станишев поискаха официално да се заяви дали има връзка между секретната папка “Гоце” и върнатия на 4.2.1997 година мандат за съставяне на правителство от БСП. Според червените досието на бившия държавен глава Георги Първанов било върнато в архива на същата дата, а до този момент се е намирало в сейфа на генерал Бриго Аспарухов, тогава шеф на НРС. Това съвпадение на датите оставяло съмнението, че е имало тайни пазарлъци с лидера на СДС Иван Костов. Една от договорките била той да си трае за двете имена на червения лидер. От „Позитано” 20 обвиниха Първанов и за това, че бил в основата на сегашния Закон за разкриването на бившите агенти. Той искал да се размие ДС миналото му с това на онези, които според социалистите работели за родината си. По думите им законът в този му вид
нанесъл големи поражения на партията им,
защото компрометирал част от тайния им елит в лицето на посланиците. С това освен че бил нанесен тежък удар върху Столетницата, били съсипани кариерата и животът на не един професионален разузнавач. В същото време Костов стриктно е спазвал уговореното. И дори след обявяването на Първановото досие дълго време не го е коментирал.
Второто събитие пак е свързано с бившата ДС, но то ще рефлектира най-вече върху управлението на Костов. Мнозинството от ГЕРБ иска да допълни Закона за досиетата с графа, с която да бъде разкрито дали сред мениджърите и получилите мажоритарни дялове в така наречената работническо-мениджърска приватизация (осъществена по времето на синьото управление) е имало бивши агенти. Според депутати от СДС това било много добра идея, защото най-после ще докаже зависимостите на Командира от кукловодите. Той отдавна е обвиняван от своите, че е дал апетитните предприятия на червените, с което е затвърдил тяхната икономическа власт .И в двата случая е любопитно да се отбележи, че засегнатите страни засега си мълчат. Първанов, който в края на седмицата се срещна с активисти на БСП в общините Монтана, Лом, Брусарци и Берковица, дума не обели за това. Предпочете
да хвърля традиционни популистки обвинения
срещу управляващите по актуални теми. По отношение на партийните интриги тактиката му да се представя като човек от народа (възприета още с връщането му в панелката), доби ново измерение в изявлението му, че не е от партийната аристокрация и щял да мине през всички нива на издигането му за партиен лидер. Тихомълком пропускайки, че по този начин ще изяде конгресното място на някой свой съпартиец, защото заради президентския пост по право на Първанов се полага място на партийния форум.
Това, разбира се, е бял кахър пред посочените по-горе от привържениците на Станишев въпроси, свързани с досието на човека с харамийския псевдоним.
Той рано или късно трябва да отговори на тях. Контрастът между двамата публично известни засега кандидати за лидерския пост на соцпартията по щекотливата тема за досиетата е огромен, особено на фона на това, че новият германски президент Йоаким Гаук е бивш дисидент от ГДР и бивш шеф на комисията, която разкри мрачните тайни на Щази (една от най-свирепите служби на бившите комунистически режими). От друга страна, Станишев няма проблем да се срещне очи в очи с германския президент – и като шеф на европейските социалисти, и като лидер на БСП. Ако бившите комунисти в БСП не схващат каква е разликата между двамата мераклии за „Позитано” 20, то младите социалисти я разбират добре и нямат намерение да опират пешкира заради
гузно прикриваните с години прегрешения на техни лидери
С предложените промени в Закона за разкриването на принадлежността на лица към бившата ДС се смята, че ще бъдат разкрити нови зависимости, които ще обяснят противоречивото поведение през годините на лидери като Първанов и Костов. Още преди да бъдат обявени имената на кредитните милионери, се знаят не малко от тях, както и това, че те са имали водещи позиции в репресивния апарат на режима на Тато. От особен обществен интерес е предлаганата от ГЕРБ поправка, отнасяща се до обявяването на тайните връзки с ДС на станалите за една нощ богаташи чрез РМД-тата по времето на синьото правителство на Командира.
Би било интересно да се види кои са хората, стояли в дъното на тогавашните финансови изобретения като РМД и продажби за един долар. Когато лъснат връзките им с бившата ДС, ще стане ясно, че на практика е имало червено правителство в сянка, което е управлявало реалния сектор и трескаво е прехвърляло държавната собственост в лична, а с последващи операции е изнасяло получените средства в лични сметки зад граница. Може да бъдат дадени многобройни примери, особено за предприятията в провинцията, чиито бордове на директорите гъмжаха от местни и софийски велможи от бившата комунистическа партия. Това, което е очевидно като извод от онези времена, е, че целта е била не възстановяване или създаване на ново производство, а кражбата. С предстоящите промени в Закона за досиетата ще се даде възможност да бъдат разкрити и онези връзки, които
днес се определят като пипалата на Октопода
и обясняват защо в сегашния парламент червените и сините са в един отбор. И защо и едните, и другите се сгромолясаха на последните президентски и местни избори. Ще се разбере защо навремето Костов казваше за Първанов, че е неговият избор за председател на БСП. И защо двамата отново си партнират в битката за спасяване на статуквото и най-вече за лично оцеляване. Със сигурност те ще направят всичко възможно, за да продължат „да ходят по пътищата на тъмнината”, както е написано в онази Соломонова притча, и ще им „прави удоволствие да вършат зло. И да се радват на извратеността на злите.” Само че след като бъдат направени разкритията, ще се види, че техните „пътища са криви и пътеките им опаки”. На всички ще им светне, че с това минало трябва да се приключи веднъж завинаги, а тези, които се опитват да го продължат, защо трябва да бъдат махнати от политическата сцена.
