За първи път играта на котка и мишка между кукловодите и техните жертви е на път да приключи в техен ущърб. Обикновено първите даваха възможност за известно време да шестват демократичните принципи. Радваха електората, като му хвърляха някой доносник, за да отклоняват вниманието от собствените далавери. Но винаги, когато имаше опасност те самите да бъдат разкрити чрез осветяването на тайни зависимости, прекъсваха процеса и започваха обратното броене към годините на соца.
Конституционният съд този път обаче не помогна
на диригентите на прехода
както го направи през 1997 г., когато реши, че качеството на сътрудник на ДС трябва да се определя само на базата на „безспорни доказателства за съзнателно доставена информация”, а не на картончета и регистри. Преди дни висшите магистрати са приели точно обратно становище, с което са подкрепили чл. 25, т. 3 от закона в частта му, в която Народното събрание е приело, че наличието на документи от ръководилия го щатен или нещатен служител, както и наличие на данни за лицето в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки), протоколи за унищожаване или други информационни носители, въпреки че не изхождат от лицето,
са достатъчни за обявяването на неговата принадлежност към ДС
(Само отбелязваме, че новият закон в тази му част напълно се покрива със стария.)
Това обръщане на палачинката от съдиите е изненадващо, като се има пред вид състава на съда, доминиран от хора, номинирани в него от бившия президент Георги Първанов и тройната коалиция. На всичко отгоре то е взето с пълно единодушие. По този повод дни преди резултатът да стане известен бившият конституционен съдия Васил Гоцев и бившият председател на парламента Йордан Соколов мрачно са се шегували, като са се хващали на бас с колко на колко гласа съдът ще скрие агентите с картончета. А съдията Георги Петканов пък в частни разговори твърдял, че било абсурд да не подкрепи скриването на агентите. Но ето че и в политиката стават чудеса и циганката, която твърдяла за 10 ноември 1989 г.
„какъв късмет извадихме, а какъв кахър после стана”,
може в крайна сметка да не се окаже права и криминалният преход наистина да свърши.
Но нека припомним отново откъде започна цялата пушилка, защото тя не бе случайна и дойде като добре премерен ответен удар заради разкриването на бивши и настоящи дипломати като агенти на ДС и предстоящото осветяване на кредитните милионери.
Стоян Сталев, бивш посланик в Германия и Турция и министър на външните работи в служебното правителство на Софиянски, води дело пред Върховния административен съд (ВАС) срещу решението на комисията по досиетата, която в съответствие със закона е обявила неговата принадлежност към Второ главно управление на ДС – под псевдоним Николов.
Неговата защита поискала да бъде обявен за противоконституционен въпросният чл. 25, т. 3. ВАС се е съобразил с искането и поискал от КС да се произнесе, защото веднъж вече е обявявал сходен текст за противоконституционен. КС допуска делото да се гледа по същество в началото на февруари и иска от редица институции да изразят своите становища.
Самият факт, че близо пет години след създаването на новата комисия
никой не се опита да предприеме действия
от такъв мащаб и точно на финала на нейния мандат започна тази атака, събуди огромно гражданско недоволство. Освен това съмненията, че някой иска да затвори тази мрачна страница на бившия режим, преди да е прочетена, така ловко се мултиплицираха, че да се насочат и към управляващите, за да може по-късно те да бъдат пришити като съпричастни към този процес. Този номер обаче не мина. Още на 15 февруари правителството приема становище като страна по делото в подкрепа на атакуваната разпоредба от закона. От стенограмата на правителственото заседание съвсем ясно личи, че е „важно да се изрази воля, защото това не е просто юридически спор. Това показва едно отношение към най-близкото минало”, както отбелязва зам.-министърът на вътрешните работи Веселин Вучков. Той пояснява че „комисията по досиетата е постигнала изключително положителен ефект за гражданското общество и за неговата зрялост, особено по отношение на изсветляването на истината за близкото минало”. По думите му тяхното правителство е предало огромния архивен масив от над 1 млн. документа, нещо, което е трябвало да направят предишните управляващи още през 2007 г. Едно от заключенията, които се правят на това заседание, е, че
не трябва „да се допуска нито за миг прекъсване
на дейността” на комисията, чийто мандат изтича в началото на април.
Едни от най-сериозните мотиви срещу атакуваната точка от закона изпраща до КС самата комисия. Тя се позовава на 5 подобни дела на ВАС, решени в нейна полза. Във всички тях магистратите от административния съд са обявявали позоваването по аналогия със старото решение на КС от 1997 г. като несъотносимо, „тъй като това конституционно решение се отнася за правни норми от отменен закон, а не за действащия в момента, поради което не може да бъде приложено”. Показателно е също така, че въз основа на този законов текст през последните пет години бяха обявени стотици агенти на ДС с унищожени или прочистени дела от началото на прехода. Досега нито един от тях не успя да спечели срещу комисията във ВАС.
Тука е редно да отбележим, че комисията не обявява ДС агенти само по картончета, както се опитват да ни убедят не само потърпевшите, а най-вече задкулисните играчи. Картончетата са свързани с регистъра. Хипотетично те може да бъдат унищожени или подправени, но не и регистърът. И преди да бъде обявено дадено лице, комисията засича името му в много други документи.
Ако законът беше бламиран в тази му част, това щеше да го обезсмисли. Само в зората на демокрацията, през февруари 1990 г., по нареждане на тогавашния министър на вътрешните работи Атанас Семерджиев са унищожени 40% от досиетата, като са заличени следи за най-ценните агенти на службите. Смята се, че това е точно този контингент,
който се трансформира по-късно в икономически елит
и е участвал в разграбването на държавната собственост. Затова и сега, когато предстои да бъдат разкрити кредитните милионери, бе предприета и тази офанзива, за да може този елит да бъде скрит завинаги, а престъпното заличаване на следите, започнато още от Семерджиев, да бъде оправдано.
Всъщност сегашното решението на КС, колкото и да се смята, че е взето под натиск, идва тъкмо навреме, за да се предприемат стъпки в разширяването на действието на закона. Особено в момент на криза, когато се вижда, че някои собственици на предприятия не могат да плащат и оставят подозрението за планираност на техните действия. Бившият председател на комисията по досиетата Методи Андреев предлага да могат да се осветляват хора като Валентин Захариев, за да се види дали той не е свързан с бившите тайни служби и тази му зависимост да е програмирала случващото се в мините, които той държеше.
В заключение е уместно да припомним и казаното от Йоахим Гаук, настоящ президент на Германия, по онова време шеф на тяхната комисия по досиетата, на един форум в София през 2007 г. . Гаук смята, че
късането с тоталитарното минало може да се осъществи не в условията на враждебност
на свързани и несвързани с миналото политици, а само когато и левият лагер разбере, че "нашата лява политика не бива да бъде свързвана със сталинистки форми на господство, с потъпкването на човешките и на гражданските права". Още тогава пасторът предупреди, че има и такива, които биха предпочели да се сложи бетонен капак върху миналото, и такива, които имат връзки помежду си и опитват всичко възможно, за да не бъде разкрито миналото. Накрая Гаук казва пророчески, че демокрацията на бъдещето няма да се осигури със запазването на мрежи от миналото, а само когато гражданските и човешките права бъдат гарантирани.
