Общо показвания

понеделник, 5 март 2012 г.

В търсене на врага

През миналата седмица лидерът на ДСБ Иван Костов пусна поредната димна завеса. Още в първия работен ден на парламента в сряда (29.02.) той поиска от името на Синята коалиция оставката на ръководството на Комисията за защита на конкуренцията, защото тя не защитавала интересите на българите. Костов припомни, че преди 12 месеца, след силни протести на гражданското общество, бил наложен мораториум на цените на горивата, със съгласието на правителството. И от „Лукойл” тогава направили „жест”, предвид наличието на тези протести. Но оттогава насам нищо не се променило – „Лукойл” продължавал монополно да държи 80% от базата за съхранение на течни горива и все още не са монтирали измервателна апаратура за наблюдаване движението на течни горива, което било в ущърб на семейните, малките и средните фирми в страната.

Веднага ще попитаме: не беше ли Костов този, който подари монопола

а петролни продукти на същата компания по време на неговото премиерстване и близо десет години дори не си помисляше да поставя подобни въпроси, въпреки че и друг път е имало пикови цени. Можем да разкрием и други подробности за цената на неговото мълчание. Но няма да го направим, защото целта на тази акция е съвсем друга. Тя е да се отклони вниманието на обществеността от задълбочаващата сътрудничеството си червено-синя коалиция.
Началото на този пакт в това Народно събрание бе поставен още в началото на миналата година по време на дебатите около поискания от управляващите вот на доверие. А днес той е фокусиран около подготовката на нов – този път свързан с драматичното отвличане и убийство на деветнадесетгодишната Мирослава от Перник. Червените, разбира се, си направиха „пас” за исканата оставка от бившия преподавател по марксистка политикономия на Комисията за защита на конкуренцията, но с охота се включиха в дебатите за парламентарното разследване на пернишкия случай.

Тактиката на Командира е  прозрачна

 – отказ от включване в официалната комисия и шумотевица от името на алтернативно създадената да нищи аферата група червено-сини депутати. Не можем да не отбележим и тънката подробност, че Командира, както обикновено, не се превръща в неин флагман от свое име, а се проявява винаги в качеството на неин говорител, изказващ общи констатации, повечето от които целят да създадат недоверие в работата на вътрешното министерство и подготвят мотивите за предстоящия вот. Няма да направим голямо откритие, че и двете партии имат крещяща нужда от това, не само

за да стегнат редиците си

но и преди всичко да укрепят разклатените позиции на лидерите си. БСП е пред важен конгрес, който трябва или да неутрализира амбициите за партиен реванш на бившия президент Георги Първанов, или да ги подкрепи. Що се отнася до десницата – единственото, което интересува Командира, е да си осигури присъствие в следващия парламент. За да осъществи това, той е готов на всякакви комбинации. Но добре знае, че без благословията на червените кукловоди това не може да се случи. Затова ще направи всичко възможно,
за да върне тяхното протеже
с харамийския псевдоним начело на Столетницата, като подхлъзне максимално Сергей Станишев в излишни и изтощителни парламентарни дебати, които да покажат слабостта му на лидер, който не може повече да е начало на партията си. Неслучайно още навремето Костов казваше, че Първанов е тяхната номинация за шеф на БСП. През целия криминален преход двамата умело си подаваха топката, отчитайки полезността на тази подкрепа във взаимното им оцеляване.
Помощта на червените е важна за Командира и заради несигурността, която има след провала на Синята коалиция на миналогодишните избори. Той се опита да ги загърби още по време на тях с партньорството си с РЗС, после похвали няколко пъти неуспялата кандидат-президентка Меглена Кунева. Но и в двата случая удари на камък и сега шансът му е отново да гушне Мартин Димитров, като укрепи силно разклатените му партийни позиции. На сините им предстои конференция, която може и да избере друг лидер. Отсега в СДС се чуват гласове, които настояват за самостоятелно явяване на партията на следващите парламентарни избори или за преформулиране на Синята коалиция без ДСБ. Това случи ли се,

Командира остава с неговите 60 000 фенове
което го изхвърля зад борда на политическия живот.


Друга лоша новина за Командира е, че личната му война с вътрешния министър Цветан Цветанов, колкото и да е подмолна чрез така наречената алтернативна комисия за разследването на обстоятелствата около жестокото пернишко убийство и последвалото самоубийство на единия от участниците в отвличането, няма как да скрие гузната съвест на Костов от опитите за безпринципни пазарлъци във вътрешното ведомство. Неслучайно, когато те бяха разкрити от Цветанов, в прилив на безпомощна ярост шест пъти Костов употреби думата „лъжец”. Сега същата безпомощност той демонстрира и в опитите да сатанизира труда на разследващите случая, като им припише ликвидирането на съучастника в убийството, а така също и дискредитира депутатите, участници в официалната комисия.

Всъщност с хватката „алтернативна комисия” Костов
надува балона, който трябва да гръмне


с поредния неуспял вот на недоверие. Ситуацията е изключително комична, защото когато той твърди, че му отказват достъп до стенограмите и дори го карали да пише молба до председателя на комисията, за да ги прочете, Командира пуска покрай ушите си отказа, който той сам е направил да участва в нея. И на базата на този балон се опитва да хвърля фарисейски обвинения. Абсолютно невъзмутимо се обръща към председателя на парламента и пита защо търпи шефа на комисията, след като той, недопускайки го до стенограмите, очевидно се опитвал да прикрие истината. Костов до такава степен се вживява в ролята си, че прави следното фундаментално заключение: „Такъв прецедент няма в над 130 г. история на парламента – ориентирайте се къде сте и се поправете, за да не стане още по-голям скандал”. И нагло продължава: „Нали Конституцията казва, че ние имаме равни права като народни представители, равен достъп до класифицирана информация? Ние сме равни народни представители тук. Дотук не бъркам. И изведнъж едни стават информирани и другите не могат да се информират. За какво обаче? Не за един смъртен случай, а за два. Признато полицейско насилие. Това се вижда, от самолет се вижда. Какво крие комисията? Може ли вие с цел прикриване на истината, да не сложите на мястото им тези колеги, които създават този параван?”...

Целта е също прозрачна - да се представи като жертва на заговор
на управляващите, целящ да установи едноличен режим, заплашващ
демократичните ценности. Колко добре изигран фарс!, бихме възкликнали...


Само че паметта ни не е толкова къса. Защото като премиер той използваше точно такива балони, за да създаде мними врагове и съвсем не на шега използваше мощта на властта, за да се разправи с тях. Така навремето изпрати барети във Варна в опит да смачка икономическите си опоненти. Забрави раните от възродителния процес и с подобни действия се опита да всее страх в малцинствените райони. А през това време услужливо направи приватизация в полза на кукловодите. Избирателите, разбира се, го наказаха и го свалиха от власт. Но тези, които се облагодетелстваха, сложиха чадър над него и не допуснаха той да отговаря за мрачните дела, които извърши.
По същия начин днес Костов се поставя отново в тяхна услуга, загърбвайки оценката на избирателите от последните избори. Само че шансът за реанимирането на Октопода е нулев. Избирателите пък отдавна не вярват на казаното от Командира, а съдят за него единствено по делата му.