Общо показвания

понеделник, 26 март 2012 г.

Неудобната комисия

Мощна атака за дискредитиране на Комисията по досиетата и нейната дейност започна още преди да приключи  мандатът й. Целта е да се блокира чрез скандали работата й – да се забави избирането на нов състав от парламента, като паралелно с това се проточат чрез процедурни хватки предложените промени в закона, за да се спре осветяването на водещи фигури от криминалния преход. А след като това се случи, законът да се обяви за изчерпан и да се пристъпи към приемането на нов, който на практика, вместо да разкрива, да скрие окончателно бившите агенти на ДС. Ще припомним, че мандатът на сегашната комисия изтича на 5 април. Така че атаката, от друга страна, не е изненадваща, като се има предвид, че за 5 години тя разкри над 5000 агенти на ДС по върховете в държавния и обществения сектор. Разбуни силно духовете, като обяви за агент действащия държавен глава Георги Първанов. Предизвика трус в дипломатическите среди, като освети стотици агенти сред тях, някои от които действащи посланици. Разтърси и Висшия клир на Светия синод. Сега предстои да бъдат разкрити кредитните милионери. Централизиран архив на документите на ДС дава възможност не само за научноизследователска дейност, но и за широк достъп. Казано в прав текст, гражданският отзвук е огромен, политическата класа, както и държавната машина вече не могат да не се съобразяват с нейните решения, макар че те не предвиждат лустрация. Същевременно от самото начало на работата си комисията получаваше активно международно признание и подкрепа. На последната конференция, на която екипът на Евтим Костадинов отчете своя мандат, имаше представители на Германия, Словения, Чехия, Словакия, Полша и всички оцениха високо работата й. Comdos е учредител и член на Европейската мрежа на институциите, натоварени с отварянето на архивите на тайните комунистически служби, а през 2011-2012 г. Евтим Костадинов беше председателстващ заседанията на мрежата.
Известно е, че предишните комисии за разкриване на документи на бившите тайни служби 

винаги са били блокирани в момент, в който е трябвало да бъдат разкрити ключови фигури 

в законодателната и изпълнителната власт. Освен хватката блокиране действието на закона се е прилагало и директно подменяне и дори спиране на дейността на комисията. Сега времената са други, но нравът на диригентите на прехода не се е променил. Личи си обаче тяхната нервност, което прави действията им прибързани. Според предварителния им сценарий атаката им трябваше да започне, когато дойде време да се избира новият състав на комисията. Тя обаче започна преди това. Причината е, че двама от нейните членове – председателят й Евтим Костадинов и Екатерина Бончева, бяха подкрепени  от управляващите предварително за нов мандат. В неформални разговори крупни фигури от БСП, свързани с бившето ДС, винаги са

изразявали разочарованието си от Костадинов, когото те са смятали за „техен човек”,

защото бил работил в милицията по време на комунистическия режим. Костадинов пък, без да навлиза в подробности, нееднократно е казвал, че самият той, както и членове на комисията са били подлагани на натиск от определени среди. На всичкото отгоре и деветимата от комисията във всяка от изявите си не са крили омерзението си от досега с мрачните тайни на ДС.
Вероятно тези, които пазеха статуквото и създадоха Октопода, са очаквали, че с края на мандата на комисията ще бъде отстранен Костадинов, най-малкото поради факта, че управляващите ще искат свой председател. А този мотив те биха могли да използват, за да им пробутат верен свой човек, какъвто Костадинов се оказа, че не е. Само че номерът им не само че не мина, но им се наложи да действат

в условията на неизбежна реакция заради изпреварващия ход

с номинацията на Костадинов за втори мандат. Всъщност в БСП не могат да си простят нито кадровия провал с избирането на сегашния председател на комисията по време на тяхното управление, нито пък приемането на самия закон. В Столетницата се надяваха, че ще приемат такъв вариант на закона, който ще им даде възможността за избирателно отваряне на досиета. Най-малкото, което са очаквали, е той да не се изпълнява, както стана с предишния закон. Още след първите разкрития законът бе критикуван както от видни представители на БСП, така и от самия президент Първанов.  Веднага след повторното номиниране на Костадинов от „Позитано” 20 официално признаха, че законът е тяхна грешка и декларираха, че няма да подкрепят сегашния председател.
Една от най-съмнителните атаки срещу Костадинов и други членове на комисията дойде от лица, репресирани от бившия режим. Вярно е, че те доскоро бяха дискриминирани от закона, защото той ограничаваше възможността да са членове на комисията. Нормативният акт изискваше те да не са били осъждани за умишлени престъпления от общ характер. И не правеше разграничение по отношение на жертвите на очевидно несправедливи и нечестни процеси по време на комунистическия режим и осъдените за криминални престъпления. В резултат на това независимо от реабилитацията, която получиха, бившите политически затворници не можеха да станат членове на комисията поради формалното изискване на закона – да не са осъждани за престъпления от общ характер независимо от реабилитацията. Но през миналата седмица

бе направена поправка в закона и репресираните получиха правата си

т.е. те станаха равноправни с останалите български граждани. Това обаче не ги прави привилегировани и не им дава правото автоматически да имат свои представители в Комисията по досиетата. Дори напротив. Може да се приеме, че настояването от тяхна страна да имат такъв представител е проява на пристрастност, което би било в ущърб на демократичните принципи. Това не означава, че им се отнема правото да бъдат коректив. Също така обаче, когато те атакуват представители на комисията или самия закон, трябва внимателно да проучват всички обстоятелства,

за да не се окажат те самите маши в ръцете на кукловодите

Известно е, че ДС още по времето на Тато е използвала отделни лица, за да бъдат парализирани цели съсловия преди осъществяването на някои мракобесни кампании, като Възродителния процес например, а преди това и за неутрализиране на разбунилата се българска интелигенция по време на Пражката пролет. Ще напомним също така, че според закона за досиетата за членове на комисията могат да бъдат избирани български граждани, които се ползват с обществен авторитет и доверие. Номинирането се извършва от парламентарните групи, като нито една политическа партия в парламента не може да има мнозинство в комисията, състояща се от 9 членове.
Има и още нещо - тези, които атакуват комисията и в частност нейния председател, някак си пропускат покрай ушите си предложени от БСП промени в закона, които целят да скрият някои лица, свързани с бившите тайни служби, с аргумента, че „националната сигурност не стои по-високо от индивидуалните права на българските граждани, но тя, националната сигурност, не може да бъде жертвана заради желанието на определени обществени кръгове или прослойки за закъснял политически реванш”. Всъщност, докато едните се опитват да дискредитират хора от комисията, паралелно с тях кукловодите искат тотално да обезсмислят и блокират дейността й.Накрая бихме могли да обобщим с библейската притча за слепеца, който повел слепците и всички заедно паднали в ямата. Но няма да го направим, защото наистина времената са други и все по-трудно ще става на седящите в сянка манипулатори да дърпат конците на своите маши. Първо, защото няма как да бъде върнат веднъж изпуснатият дух от бутилката и, второ, защото избирателите добре разбират, че миналото трябва да бъде осветено и прочетено, за да може в бъдеще да не допускаме да ни управляват зависими хора.