„Тези дни се случиха доста интересни и показателни неща в бастиона на Иван Костов, ДСБ - София. В събота научихме, че Прошко Прошков напуска националното ръководство на ДСБ, по същото време Христо Ангеличин и Петър Николов се присъединиха към проекта на Меглена Кунева. И тримата с действията си ясно се разграничиха от политиката на върхушката в ДСБ. И тримата показаха, че измислени коалиции в името на оцеляването не са по вкуса им. Само нашето Хубаво Наде тича с отворени обятия да се прегърне с политически трупове като Иван Костов и ако тя не може да види ужасяващата истина, то да се поучи от тримата политици от ДСБ. Дано Хубавото Наде и компания най-сетне прогледнат.”
Това написа вчера по обед във Facebook Личо Гогов, секретар на градската организация на СДС-София. Няма да коментираме нападките му към евродепутатката Михайлова не само защото нивото там е друго и в действителност тя може да има съвсем друга цел, коренно противоположна на тази да бъде в един отбор с Командира. Това обаче, което в прав текст казва Гогов, а и повечето седесари го мислят, е
защо трябва да се чака чак до 30 май
(за когато е насрочен Националният съвет, който трябва да реши дали сините да се явят в коалиция с ДСБ, или да тръгнат самостоятелно към следващите парламентарни избори), а не се свика извънреден форум още тази седмица и незабавно да се приключи с Костов. Логиката е - неговите хора го напускат, а ние спорим дали да сме с него, или без него. Или както се казва в онзи лаф, искаме да си купим фабрика на 9 септември.
Наистина едва ли след загубата на изборите през 2001 г. бившият син премиер е получавал такъв тежък политически удар. И това е началото. Трусовете в ДСБ предстоят, въпреки че в събота най-влиятелната структура в София избра сговорчивия и уважаван от костовистите депутат Иван Иванов за свой лидер на мястото на недолюбвания о.з. ген. Атанас Атанасов.
Сигурно лидерът на ДСБ горко съжалява за номера, който сам погоди на Прошко, налагайки го в партийното ръководство преди няколко месеца, без дори да го пита. А когато той поискал обяснение след избора защо го е предложил, Командира казал ехидно:
„Прошко-о-о, много още има да учиш...”
Тогава целта на този избор беше бившият десен кандидат за столичен кмет да не може да се кандидатира за лидер на ДСБ-София и така да бъде спасен временно о.з. ген. Атанасов. Сега, след това напускане на млади десебари и мощните обвинения, отправени от Прошко, става ясно и друго, което повечето фенове на Костов не искат да признаят - той е лош кадровик и недалновиден в политическите проекции. Лъсва и това, което в прав текст казват напусналите – че неколцина човека от върхушката на ДСБ мислят единствено да осигурят
своите депутатски места и изобщо не ги интересува как
да върнат близо два и половината милиона избиратели
които подкрепяха правителството на ОДС (1998 – 2001 г.) и се надяваха на промени, които не се състояха.
Тогава всички очакваха, че може да бъдат подкрепени от синята власт в създаването на средна класа, която да стане и гръбнакът на десницата. Вместо това една малка група около Костов се облагодетелства, но най-много спечелиха червените мандарини, които укрепиха икономическата си власт. С неразкриването на мрачните тайни на ДС пък бе запазен и тайният властови ресурс на кукловодите, с което бе дадена възможност да се подготви връщането на БСП отново във властта.
Днес обаче това, което се случва в ДСБ, ги праща директно към бунището на историята. Знакът, който дават с напускането на партията младите десебари към всички останали, е - бягайте далеч от Командира, той е готов заради собствената си себичност да затрие всички останали.
Има, разбира се, и друга гледна точка – Прошко бе кмет на столичен район а Ангеличин бе зам.-кмет по културата на София. И двамата след миналогодишната загуба на изборите изведнъж станаха безработни.
Търсенето от тях на къса писта към властта
със сигурност ги привлича. Перспективите за тях са далеч по-добри, отколкото да продължат да стоят в блатото на ДСБ. Точно поради тази амбициозност на младите десебари Костов би могъл да намери бързо мотиви, за да се окопити и да нанесе своя контраудар. За негово нещастие обаче лошите новини ще продължат да пристигат. Причината е че той някак си избърза с подреждането на пъзела чрез формулата Синя коалиция. Тактиката му бе да остави на „Раковски” 134 да се налудуват и в крайна сметка пак да опрат до него. Защото той си мислеше, че вече е договорил подкрепата за преподписването на новия договор между двете партии не само с Мартин Димитров, но и с водещи фигури в СДС като Ваньо Шарков, Димо Гяуров, Найден Зеленогорски, Надежда Михайлова. Според договорките всеки един от тях
трябва да получи избираемо място в листите
за следващите парламентарни избори. Само че последните събития вероятно ще накарат някои от участниците в тези договорки да изоставят Командира и се спазарят с противниците на Синята коалиция. В момента от 28 областни сини организации повече от 15 са за самостоятелно явяване на изборите. Сред тях са влиятелните организации на София, Пловдив, Бургас и Благоевград.
Има поне няколко кандидати за поста лидер на СДС, които тутакси биха се възползвали от колебливото поведение на Димитров. За един от тях бившият плевенски кмет Найден Зеленогорски се смяташе, че той е скритият играч на Костов, ако Мартин все пак бъде свален. Заради труса в ДСБ обаче, ако се стигне до нов председател, то тези, които ще поискат поста му, ще са от отбора на противниците на Синята коалиция. Тяхната игра също не е много сложна. Те са наясно, че сами нямат големи шансове. Затова целта им е първо да отстранят Командира, но на
по-късен етап отново да възстановят Синята коалиция
под друго име и с други играчи, но без ДСБ.
Накрая е добре да се запитаме защо е цялата пушилка вдясно, като дори и да бъде пенсиониран Костов, не се очертава силно присъствие на десницата в следващия парламент. Битката очевидно и за СДС ще е да бъде мината четирипроцентовата бариера, което означава 10 депутати. Но нима това е целта на сините!?... Защото ако е това, тя по нищо не се отличава от тази на Костов. И упреците, които тези дни отправя към него Прошко Прошков, могат със същия успех да се отправят и към сините. Така че те не трябва да си мислят, че само Командира е причината за всички беди вдясно. И като бъде разбит култът към неговата личност, възраждането на десницата ще дойде само. Но добър знак за края на криминалния преход ще е малката стъпка с отстраняването на бившия преподавател по марксистка политикономия да бъде направена.
