Само дни преди вдясно отново да се хванат гуша за гуша, двамата лидери на формално съществуващата, но всъщност отдавна разпаднала се Синя коалиция - Иван Костов и Мартин Димитров, се опитаха с евтини популистки трикове да отклонят вниманието от вътрешнопартийните си проблеми. За жалост изявите им отново показаха, че едва дишат в политическото пространство. Лошата новина за тях дойде от факта, че им липсва пъргавина да се ориентират бързо в политиката и затова ръсят обвинения, които увисват, защото вече са опровергани от управляващите. Ако трябва да бъдем по-конкретни, Командира и Мартин си загубиха времето в напразни спекулации, свързани с кадровите промени в правителството. Двамата преповториха познатата ни теза за енергийна независимост на страната, като й придадоха лек интригантски привкус, жонглирайки с наближаваща дата, до която трябва да стане ясно какво ще се случи с АЕЦ „Белене”. Няма да повтаряме отново какво са декларирали по темата водещи фигури на управляващата ГЕРБ като лидера и премиер Бойко Борисов, президента Росен Плевнелиев и новия министър на енергетиката и икономиката Делян Добрев. Не за друго, а защото това, което търсят от десницата, е битка с вятърни мелници, които те искат да представят за чудовища.
Ще припомним как бившият преподавател по марксистка политикономия заедно дългогодишните си партньори от мимикриралата комунистическа партия вече трета седмица се опитват да привлекат общественото внимание с така наречената алтернативна комисия, заела се да разнищи драмата с жестокото убийство на Мирослава от Перник. Те до такава степен са си повярвали и са си въобразили, че от мухата могат да направят слон, че напълно са забравили как действаха по времето, когато те самите бяха управляващи. Но избирателите са наясно, че и сините, и червените не са се променили – искат отново да са на власт.
Същите стари муцуни като Командира и бившия президент Георги Първанов с
едновремешните прийоми, подсказани им от бившата ДС, драпат към „Дондуков” 1.
На Костов например доста сполучливо му бе припомнено от вътрешния министър Цветан Цветанов, че само през една година от синьото управление (2000 г.) са били откраднати
11 281 коли, (съпоставимо с 2011 г. - 3214) , умишлените убийства през 1998 г. са били 381, (за 2011 г. те са 121) Не се съмняваме, че разчитането на късата памет, както и на артистични политически интерпретации от политици като Костов и Първанов е част от борбата им за лично оцеляване. Но опитите им да се представят като защитници на обществения интерес с мними противопоставяния вече будят единствено смях и съжаление. Нищо не пречеше на Командира да участва във въпросната комисия, която нищи жестокото убийство, няма проблем и сега като народен избраник да се запознава с материалите, обсъждани в нея, както и да прави свои предложения, които да бъдат обсъдени и добавени в анализа, който ще обобщи нейната дейност. Целта на лидера на ДСБ обаче е друга. Той не иска да бъде равнопоставен с другите депутати, какъвто е в действителност. Костов иска да си върне народното доверие, като внуши, че той единствен може да стигне до истината и да предложи онези законодателни мерки, които да накажат виновниците. Само че избирателите могат само да се учудят и дори
възмутят на неговия тепегьозлък
не само защото вече са били лъгани по време на синьото мнозинство, но и защото десните като опозиция (каквато глупаво и противоуставно станаха) изпадат в незавидната роля да се опитват да правят с чужда пита помен. Затова и се превръщат в лесна плячка на управляващите. Те им показват, че не могат да си партнират с хора, които са останали в руслото на популизма. И когато точно Командира определя популизма като "лесен за реализация, приятен за гледане и изключително опасен в средносрочен и в дългосрочен аспект", това единствено може да се приеме като поредната негова фарисейщина. Показателна е и лекотата, с която десните „забравят” готвените от тях уж фундаментални разкрития, защото след като разберат, че номерът им няма да мине, бързат ни лук яли, ни лук мирисали да инициират поредния нов скандал, който да покаже най-малкото, че все още ги има.
В действителност десницата е толкова незначителна, че единственото обяснение за шумотевицата вдясно е опитът на Командира да възстанови Синята коалиция във вид, в който
пак той ще диктува правилата на играта
Известно е, че между двете партии по негова инициатива се водят тайни преговори за подписване на ново споразумение. Преди няколко дни в Благоевград Костов обяви, че преговарят за пререгистрирането на коалицията и за участие на бъдещи избори. „Засега имаме разбирателство по всички основни пунктове и в близките дни, може би в неделя (18.03.) във Велико Търново ще обявим споразумението”, декларира Костов. Нищо подобно не се случи вчера в старопрестолния град. Единственото вярно нещо бе това, че Командира бе в града, където се проведе обучение на партийни активисти от ДСБ. Имаше, разбира се, и негови изявления, както и на неизвестно защо присъстващия на десебарската сбирка син депутат Ваньо Шарков. Вместо да коментират подготвяното синьо споразумение, както бе обещал лидерът на ДСБ, двамата се задоволиха да претоплят вече казаното от тях още преди няколко дни, когато бе обявена смяната на двамата министри. Уж двамата говореха от името на Синята коалиция, но
липсата на съпредседателя Мартин Димитров
само засили съмненията, че преговорите за възстановяването й са в задънена улица. За да бъде ясно, че в СДС този въпрос е дискусионен, по-рано през деня вчера от синята централа обявиха, че готвеният от тях Национален съвет във вторник ще обсъжда дали не е по–разумно сините да се явят сами на изборите. Видя се по време на последните парламентарни избори, че това е напълно възможно. От „Раковски” 134 дадоха да се разбере, че има възможност да се преформулира и самата Синя коалиция с нови партньори, без участието в нея на ДСБ. Имало вариант за включването в нея и на ДСБ, но при изричното условие всички стари муцуни в партията начело с Иван Костов да се оттеглят в полза на вече популярните нови партийни лица.
Вече има много гласове, че
СДС трябва да се яви на изборите без ДСБ.
Иван Костов прави всичко възможно, за да привлече на своя страна някои от влиятелните сини депутати. В същото време той се опитва да внуши на лидера им Мартин Димитров, че без негова помощ той може и да не оцелее по време на предстоящата национална конференция на СДС. Това, разбира се, не е изключено, но преди това броженията вътре в самата ДСБ се очаква да вземат главата на един от най-доверените хора на Костов - о.з. ген. Атанас Атанасов, който е лидер на столичната организация. Още през есента бе поискана оставката му от три четвърти от столичните структури на партията. И е сигурно, че ДСБ в столицата в близките дни ще има нов лидер. Това ще е още един знак към Костов, че е време да се оттегли. Негови депутати обаче са категорични, че Командира никога няма да предаде нито една от своите позиции без бой. Неговата най-ниска цел била да си осигури място в следващия парламент, а програмата максимум – да влезе в следващото управление на страната, без значение какъв ще е цветът му.
Възможността това да не се случи със сигурност го изнервя и го кара да греши. Защото по друг начин не можем да си обясним защо повтаря като латерна едни и същи отдавна пробити политически тези, които той самият никога не е защитавал. Това буксуване на едно място обаче е добре за младите сини лидери, които искат да върнат поне част от доверието на онези близо два милиона избиратели, които Костов и неговите тайни кукловоди успешно излъгаха и отблъснаха през годините.
