Поредният корупционен скелет изскочи от гардероба на десетгодишното президентстване на Георги Първанов и неговото вице Ангел Марин. Данни за купуване на българско гражданство за десетки чужди спортисти бяха съобщени по време на поредното заседание в сряда (13.3.) на парламентарната комисия, проучваща случаите на помилване и даване на гражданство. Комисията е сезирана от лица, които били готови да дадат показания пред нея при запазване на тяхната анонимност. Те твърдят че сумите варирали между 10 и 50 000 долара. Подкупите са давани, за да може съответен спортист да придобие статут, който му позволява да играе и в европейски отбори. И в качеството си на европейски играч да бъде трансфериран в други отбори в света, където на практика цената му е много по-висока, отколкото е в страна, която не е член на ЕС. Връзката с бившия вицепрезидент Ангел Марин е, че той е предоставил гражданство на тези лица и затова е необходимо да се провери дали той е свързан пряко с корупционната процедура. Нашето законодателство улеснява тази схема, защото в един отбор може да играе само един играч, придобил гражданство на така наречената привилегирована натурализация. Ако играч от страна извън ЕС придобие българско гражданство, той става гражданин на общността и отборът може да картотекира нов играч извън ЕС.
Както за помилванията, от които стана известно, че над 150 убийци и наркотрафиканти са получили благословията на вицето (при това някои помилвания са извършени по откровено политически причини), така и в този случай се вижда с просто око, че е изграден корупционен механизъм. За първи път обаче
има конкретни свидетели, готови да застанат лице в лице
както с комисията, така и с прокуратурата, която със сигурност ще бъде сезирана. Като допълнение народните представители съобщиха и за още един сигнал, дошъл от жена от Пловдив, която била принудена да даде 15 000 евро подкуп на лице, което е работело в президентската институция. Подкупът е бил за помилването на осъден за наркотрафик. Той е помилван с 10 години. Наркоканалът, осъществяван от осъдения, е бил през свиленградската митница. Тази конкретика показва, че нито Марин, нито неговият патрон Първанов могат да отвърнат по предишния популистки начин с евтини закачки. Затова и втори ден след новите разкрития първият български президент с две имена си мълчи, макар че всекидневно се среща със съпартийци в различни градове на страната, а Марин е потънал вдън земя.
Освен това
публичността на заседанието ограничава възможностите
на засегнатите да манипулират общественото мнение в една или в друга посока. Много трудно е на червените, (които сезираха Конституционния съд да се произнесе за това доколко могат да бъдат разследвани бившият президент и неговото вице) при тази прозрачност да защитават двамата. Вярно е, че Първанов поиска това от парламентарната група на БСП и дори ги обвини, че не били достатъчно настойчиви да спрат създаването на комисията.
На заседанието на комисията „Първанов-Марин” присъстваха и представители на една от най-активните граждански групи „Институт за модерна политика” – която е единствената структура, осъществяваща системен мониторинг на Народното събрание. Освен тях всеки български гражданин ще може да се запознае с всичко свършено от разследващите депутати, тъй като на интернет страницата на Народното събрание се създава отделна страница за комисията, на която се публикуват материали от работата й. Народните представители взеха решение, че на публикуване подлежат всички документи, представляващи справки и всичко постъпило в комисията, с изключение на лични данни и материали, представляващи класифицирана информация. Тази широка отвореност на проучващите аферите, свързани с бившата президентска институция, поставя Марин и Първанов пред дилемата на трудния избор – дали да продължат със шикалкавенето или доброволно да съдействат на депутатите, за да се опитат да изчистят съвместно с тях все по-нарастващите съмнения за това, че са
превърнали президентството в част от Октопода,
шествал по време на целия криминален преход. Още отсега се очертава да научим нови данни, които ще покажат, че действията на бившата президентска двойка не са били достатъчно обосновани от гледна точка на възможните опасни последствия за обществото. Председателят на комисията заяви, че ще иска среща с вътрешния министър Цветан Цветанов, за да получат членовете й информация за помилваните, при които има утежнени обстоятелства и рецидив с последващо престъпление. Официалното съобщаване на такива данни (някои от случаите вече са известни) със сигурност ще утежни положението най-вече на бившия президент Първанов, който има амбициите да се върне в политическата игра, като спечели отново ръководния пост в БСП. Ако някои са забравили какво е казал за него психиатърът и бивш десен депутат д-р Николай Михайлов още по време на неговото президентстване, сега е моментът да го припомним: „Първанов комбинира свойства от Живков, но без своеобразната художествена изразителност на прототипа. Нашият държавен глава имаше вярната тактика
да функционира пестеливо, без излишни движения, за да скрие, че е пуст
Напоследък обаче го виждаме да нахлува в предизборната си кампания с неумерено преувеличение на своята роля и даже с прехласване от собствената си персона. Започва да прилича на щастливо влюбен в себе си политически новобогаташ.” (2006 г.) Ще допълним само, че демонстрираното и днес самочувствие на човека с харамийския псевдоним не е само заради панелката, в която се върна да живее. И че коварните му ходове предстоят. Само че когато зад гърба му не е могъщата президентска институция с контролираните от нея две служби, компроматите, които започна да вади през последните дни, много бързо ще увиснат. Твърде прозрачно е да се плетат интриги сред управляващия елит заради статия публикувана преди време в "Конгрешенъл куотърли.” Също така е наивно да се мисли, че ще има ефект сред съпартийците му, заради разпространени компромати за афери на половинката на неговия пряк съперник за партийния пост. Естествено, че зад тях
изплува сянката на Ловеца с двете имена
Няма да се изненадаме и ако и зад серията флашки, разпространявани в началото на миналата година пак се окаже, че стои той. Този стил показва, че кукловодите от бившата ДС не проявяват особено въображение по отношение на методите им на действие, каквито ни ги показват разкритите документи. А това, че те се опитват със всички средства да върнат изплъзващото им се статукво, само показва, че не се чувстват никак сигурни за бъдещето си. Истината е, че мина времето на тяхната недосегаемост. И няма да се учудим, ако капаните, заложени от тях, щракннат за тях самите. От друга страна изплуващите една след друга прикривани тайни по време на президентството на Първанов дават възможност за катарзис и нови политически правила, които да ни изведат от орбитата на посткомунизма и ни дадат шанс в шенгенското пространство.
